Решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 5502 / 2013 г.

Анотация

Въпрос
В производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата? Физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд? Впроизводство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”?


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА, СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 5502 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Г. А. П. [населено място] , [община] чрез адв.К. К. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1182 от 05. 06. 2013 год. по гр възз.д. Nо 1146/ 2013 година на ОС - Варна. Поддържа се , че обжалваното въззивно решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1, т. 2, т. 3 ГПК по въпросите : в производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата; физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд; в производство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация и защита, представена за откритото съдебно заседание , с който се оспорват релевираните основания за отмяна на обжалваното решение , иска се потвърждаване на същото, претендират се разноски за касационната инстанция.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира :

С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е потвърдил решение на първата инстанция , с което е отхвърлен иска на Г. А. П. срещу И. К. Т. и Т. М. Т. за възстановяване на нарушено владение върху ½ идеална част от парцел IV-50 в кв. 57 по плана на [населено място] , [община] разделен по действащия РП на два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и от УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн , тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник.

Прието е, че предприетите действия на съдия изпълнителя, по силата на които е извършено т.н. нарушение на владението по см. на чл. 75 ЗС, са законосъобразни както от гл.т. на прилагане на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК- относно несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, така и от гл.т. на приложение на чл. 444, т. 5 ГПК- т.е. несеквестируемост на земите на длъжника – земеделски стопанин.

По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване

С Решение Nо 328 от 26.01.1960 г. по гр.д. Nо 8086/1959 год. на ВС-III г.о. се приема , че въпросът за секвестируемостта на един недвижим имот е въпрос на изпълнението, като „несеквестируемостта“ на имота

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове