Решение № 124 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 6220 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?


    Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

    Председател:

    Светлана Калинова

    Членове:

    Теодора Гроздева, Геника Михайлова

    при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6220 по описа за 2015 г.

    Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

    До касационно обжалване е допуснато решение № VI-45/ 07.08.2015 г. по гр. д. № 413/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, след като отменя решение № 220/ 13.12.2014 г. по гр. д. № 337/ 2013 г. на Районен съд – Несебър, отхвърля исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС за предаване на владението върху два апартамента в[жк], [населено място], предявени от [фирма] срещу О. А. Т., В. В. Т. и А. О. Т..

    Обжалването е допуснато с определение № 53/ 02.02.2016 г. за проверка на правилността на решението при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?

    Ищецът [фирма], а сега касатор, се оплаква, че решението противоречи на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, на събраните доказателства и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 269 ГПК и чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК). Претендира разноските по делото.

    Ответниците О. А. Т., В. В. Т. и А. О. Т., ответници и по касация, възразяват, че решението е правилно.

    Настоящият състав на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос приема, че по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС липсата на основание за владение може да бъде обоснована с твърденията, че ответникът е придобил имота по правоприемство след нищожен договор, който не е поражда правни последици, макар че е сключен с ищеца като собственик на имота. Ищецът може да заяви повече от едно основание за неговата нищожност. Той не е длъжен да предявяви инцидентен установителен иск за преюдициалното правоотношение. Ако по жалба от ответника въззивният съд констатира, че с решението искът по чл. 108 ЗС е уважен, но първата инстанция неправилно е приела за осъществено едно от заявените основания за нищожност, той е длъжен да разгледа и останалите. Задължението произтича от чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК и не е ограничено от оплакванията във въззивната жалба (чл. 269, in fine ГПК). Ако първоинстанционният съд е разгледал и правилно е отхвърлил останалите основания за нищожност, въззивният съд може да препрати към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 ГПК). По иска по чл. 108 ЗС е допустимо също така въззивният съд да обоснове липсата на основание ответникът да владее имота и на друго, незаявено основание за нищожност на договора, стига то да е предвидено от закона в обществен интерес и да не изисква събиране на доказателства. Мотивите за това са следните:

    Чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За предявяването на иска по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да заяви придобивен способ и да твърди, че ответникът няма основание да владее или държи вещта. Защитата срещу иска ответникът упражнява с възражения, че: 1) придобивният способ не е осъществен или се е погасил; 2) не владее или не държи вещта или 3) я владее или държи на противопоставимо на ищеца основание. При предявяването на иска по чл. 108 ЗС е възможно ищецът по чл. 108 ЗС да обоснове липсата на основание за владение, като твърди, че ответникът го основава на правоприемство от нищожен договор, сключен с ищеца като собственик на имота. Ако с отговора на исковата молба ответникът заяви същото основание за владение, до съда се отнася спор за правоотношение, преюдициално (обусловено) спрямо спорното право. Съдът е длъжен да го реши, за да разреши и спора по чл. 108

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове