Решение № 124 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За приложимостта на презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4703 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 250/16.06.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 254/2014, с което е отменено решение № 57/10.03.2014 на Мездренския районен съд по гр.д. № 1016/2013, като са отхвърлени предявените искове за сумата 11.504,33 лева обезщетение за вреди от неправомерно присъединяване към водоснабдителната мрежа със законната лихва. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за приложимостта на презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора.

По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че Наредба № 4/14.09.2004 урежда, като условията и реда за присъединяване на потребителите, така и условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред (вж. решение № 320/14.07.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 231/2010). В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно – при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди. По приетата в чл. 36 от Наредба № 4/14.09.2004 формула може да бъде определено само максимално възможното количество ползвана вода. Това максимално възможно количество ползвана вода може да бъде основа за определяне на размера на дължимото обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя урежда последиците от виновното и противоправно поведение на ползвателя.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с одобрено от съда споразумение ответникът е признат за виновен в това, че на 13.03.2013 г. неправомерно се е присъединил към водоснабдителната система на ищеца – престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК. Нарушението е констатирано от ищеца същия ден, но след като ответникът не е потребител (няма сключен договор с ищеца), размерът на неотчетеното потребление не може да се изчисли по реда на чл. 37, ал. 1 Наредба № 4.

Правилно въззивният съд е приел, че с одобрено от съда споразумение ответникът е признат за виновен в това, че на 13.03.2013 г. неправомерно се е присъединил към водоснабдителната система на ищеца – престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК, което е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че по делото е доказано по несъмнен начин, че преди незаконното присъединяване на 13.03.2013 г. количеството ползвана вода от ответника е измервано надлежно, т.е. периодът на ползване на вода без измерителен уред е по-кратък.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че на 13.03.2013 г. ответникът е поставил водопроводна тръба към главния водопровод на ищеца и тетка с отклонение, към която е подвързана P. тръба, захранваща къщата, с което неправомерно се е присъединил към водоснабдителната система на ищеца. По делото не са представени доказателства водоснабдена ли е била къщата преди 13.03.2013 г. и по какъв начин.

Видно от изложеното в продължение на една година ответникът е ползвал неизмерена вода, поради което дължи на ответника обезщетение. Размерът на обезщетение обаче не може да бъде определен по формулата на чл. чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/2004, тъй като този начин на определяне е уреден при виновно и противоправно поведение на потребителя (отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и извършване на незаконно присъединяване), каквито не са установени за времето преди 13.03.2013 г. Размерът на обезщетението при доказано основание и липса на достатъчно данни за определяне размера на иска следва да бъде определен по преценка на съда на 960,00 лева. Ответникът дължи и сумата 31,50 лева за 13.03.2013 г., определени съгласно чл. 37, ал. 1 вр.чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/2004. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и законни лихви от деня на предявяване на исковете 14.10.2013 г. както и сумите 56,42 лева и 1,89 лева законни лихви до тази дата.

При този изход на делото разноски не се дължат, тъй като ответникът не е направил такива.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 250/16.06.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 254/2014.

ОСЪЖДА Х. Н. Д. от Х., Пловдивска област да заплати на [фирма], В. сумата 960,00 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 14.10.2013 г., както и сумата 56,42 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД и сумата 31,50 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 14.10.2013 г., както и сумата 1,89 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част до предявения размер на общо 12.180,40 лева.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми