Решение № 121 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г.

    Анотация

    Въпрос
    Предпоставките при които следва да бъде уважен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД при уважен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД и по конкретно от кой момент става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение?


    Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

    Председател:
    ВЕСКА РАЙЧЕВА

    Членове:
    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА, ЛЮБКА АНДОНОВА

    при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3230 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Обжалвано е решение от 09.11.2010г. по гр.д. №11992/2012г. на ГС София, с което е отхвърлен предявения от М. Г. Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и е отхвърлен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

    С определение от 09.10.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното по въпроса за предпоставките при които следва да бъде уважен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД при уважен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД и по конкретно от кой момент става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение.

    Жалбоподателите Н. И. М. и Р. И. М., чрез процесуалня си представител поддържат, че въззивното решение в частта му, по отношение на която е допуснато касационно обжалване, е неправилно и молят да бъде отменено като им бъдат присъдени претендираните лихви за забава.

    Ответниците Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че въззивното решение в частта му, по отношение на която е допуснато касационно обжалване, е правилно и молят да бъде оставено в сила.

    Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие за установено следното:

    С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение, е осъдил Н. К. да заплати на Н. и Р. И., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение в размер на по 5011,25 лв. за всеки от ищците, дължимо за периода от 10.01.2008г. до 11.11.2011г., за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от апартамент №, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2011г. Със същото решение съдът е отхвърлил иска предявен на основаниеия чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2253.74 лева - обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода 10.01.2008 г. до 10.11.2011г.

    Прието е за установено, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент, както и че правата им са съответно 1/2 ид.ч. за Н. и Р. И., респ. по 1/4 ид.ч. за всеки от двамата и 1/2 ид.ч. за Н. К., като от нотариален акт № , том , рег.№ , дело № г. се установява, че на основание покупко-продажба и завещание праводателят им К. К. е бил признат за собственик по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ на описания имот. Установено е, че страните по делото са негови наследници от удостоверение за наследници № / 05.07.2004г., издадено от Столична община, от което е видно, че последният е починал на 23.01.2003 г. и е оставил за наследници: Н. К. - брат, С. М. - сестра (починала на 12.01.2004г.) и оставила за наследници Н. и Р. И. -нейни деца. Прието е, че претенцията за ползване на процесния апартамент е заявена с нотариална покана, получена на 10.03.2006г. Установено е също така, че с влязло в сила решение на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 160/2010г. Н. К. е осъден на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на Н. и Р. И. суми в размер на 1579.75 лева на всеки един, съставляващи обезщетение поради лишаването им от ползване на съсобствен имот в периода 10.03.2006г.-10.01.2008г. и на основание чл. 86 ЗЗД суми в размер на по 189.73 лева на всеки един-обезщетение в размер на законната лихва до 10.01.2008г.

    Посочено е, че от заключевие на СТЕ се установява, че стойността на средния пазарен наем за имота за периода 10.01.2008г.-10.11.2011 г. възлиза на 20 045.10 лева, а от ССЕ се установява, че мораторната лихва върху главница от 10 022.55 лева -1/2 от определената наемна цена по СТЕ за периода от 10.01.2008г. до 10.11.2011 г. възлиза на 2253.74 лв.

    Изложени са съображения за това, че уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС предполага установяването от страна на ищците на следните факти,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове