Решение № 119 от 19.08.2016 г. по гр. д. № 5739 / 2015 г.

    Анотация

    Въпрос
    При постановяване на решение по ревандикационен иск с основание чл. 108 ЗС съдът дължи ли произнасяне и по двете му части – установителна и осъдителна, или дължи произнасяне само по осъдителната част?


    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

    Председател:

    Добрила Василева

    Членове:

    Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева

    При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5739/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    С решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. Бургаският апелативен съд отменил решение № 88 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 127/2013 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това уважил иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] [населено място], с конституиран съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД съищец [фирма] [населено място], като осъдил [фирма] [населено място] да предаде на [фирма] [населено място] урегулиран поземлен имот № 4254 по плана на [населено място], местността „П.”, заедно с всички подобрения в имота и построените върху него три жилищни сгради - тяло А, тяло В и тяло С, както и поземлени имоти № 004243 и № 004244 по плана на с. с.

    С решение № 54 от 26.06.2015 г. по същото дело въззивният съд отхвърлил молбата на [фирма] [населено място] по чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК за допълване, съответно за поправяне на основното решение.

    Касационни жалби са подадени от ищеца [фирма] [населено място] - срещу решението по чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК, и от ответника [фирма] [населено място] - срещу основното решение.

    С определение № 120 от 29.02.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 54 от 26.06.2015 г. Прието е, че касационната жалба на ответника ще бъде разгледана след изясняване на предметните рамки на спора по чл. 108 ЗС.

    От [фирма] [населено място] не е постъпило становище.

    Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Ищецът [фирма] [населено място] е процесуален субституент, в качеството му на кредитор на [фирма] [населено място], който по силата на чл. 134 ЗЗД упражнява имущественото право на бездействащия длъжник да ревандикира собствени недвижими имоти.

    Ответникът [фирма] [населено място] е придобил спорното имущество с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма], което, от своя страна, се легитимирало за собственик по силата на непарична вноска /апорт/ на спорните имоти с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] [населено място] - длъжника на ищеца.

    Въззивният съд приел, че ответникът не е собственик, предвид обявения за нищожен с влязло в сила решение по т. д. № 361/2007 г. на Бургаския окръжен съд, апорт. Тъй като действието на нищожността е по отношение на всички, то за ирелевантни по настоящия спор са приети възраженията за непротивопоставимост на съдебното решение поради настъпило правоприемство преди завеждане на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С оглед правните последици на влязлото в сила решение и при липса на данни за повторно извършен апорт, въззивният съд приел, че сделките с апортираното имущество, извършени след апорта, са непротивопоставими на действителния собственик - [фирма] [населено място].

    По факта на владението въззивният съд приел, че към момента на подаване на исковата молба - 06.06.2012 г., вписана на 11.01.2013 г., ответникът е упражнявал фактическата власт, а тъй като с чл. 114 ЗС не е предвидено задължително вписване на искова молба по чл. 108 ЗС като условие за даване ход на делото, то по отношение на страните и техните правоприемници не е приложимо изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК за действието на вписването. Оттук съдът заключил, че настъпилите след завеждане на делото обстоятелства относно владението, като обусловени от извършената с договор от 22.10.2012 г. продажба на търговското предприятие на [фирма] [населено място] в полза на С. П.” Е., не променят пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като не се твърди приобретателят да е установил владение преди завеждане на иска.

    В обобщение, с оглед обявения за нищожен апорт, въззивният съд заключил, че всички придобити впоследствие права са придобити от несобственик, поради което и правоприемникът на ответника има същото правно положение като своя праводател по отношение на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове