Решение № 119 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За допустимостта със свидетелски показания да бъде доказан договор за паричен заем над 5.000 лева, когато предаването на сумата е установено с документ; за правните последици от погрешното разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото и задълженията на въззивния съд при наличие на оплакване във въззивната жалба за конкретни нарушения на съдопроизводствените правила.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев , Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6182 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 2002/20.10.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2517/2015, с което е потвърдено решение № 2746/24.04.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 13339/2013, с което е уважен предявеният иск за сумата 80.000 лева на основание чл. 240 ЗЗД със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта със свидетелски показания да бъде доказан договор за паричен заем над 5.000 лева, когато предаването на сумата е установено с документ; за правните последици от погрешното разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото и задълженията на въззивния съд при наличие на оплакване във въззивната жалба за конкретни нарушения на съдопроизводствените правила.

По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато в отношенията между страните се претендират последиците на един договор на стойност по-голяма от 5.000 лева, той не може да бъде доказан със свидетелски показания, освен в изрично уредените в закона случаи: да е сключен между съпрузи или лица в съответната степен на родство, при изрично съгласие на спорещите, както и ако документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, която се позовава на договора.

Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи.

Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. Ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане (в т.ч. направени признания за факти или за обвързаност), но със свидетели той не може да докаже извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5.000 лева. Същото важи и по иск за връщане на заета сума – в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема (или съществуването на старо задължение при новация), но също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на страните, но със свидетели той не може да докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем.

По втория поставен въпрос е постановено ТР № 1/09.12.2013 ВКС, ОСГТК по т. д. № 1/2013, т. 2 съгласно което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е получил от ищеца на части сумата 80.000 лева, за което е съставен документ, а задължението на ответника да върне получената сума се установява от показанията на свидетелите. В отговора на исковата молба ответникът не е твърдял, че сумите са получени на друго основание, поради което той не може по-късно да представя доказателства за това.

Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е получил претендираната сума, но в нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на свидетелски показания е приел, че той се е задължил да я върне по договор за заем. Също в нарушение на съдопроизводствените правила, след като е допуснал разпит на свидетели, съдът е отказал да събере представените при изслушването на свидетелите в заседанието пред първата инстанция писмени доказателства, оборващи дадените показания.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. По делото не са събрани представените от ответника писмени доказателства, оборващи наличието на заемно правоотношение между страните и установяващи отношения между тях по писмен договор за доставка на пчелни кошери и пчелни семейства. Връщането на делото за събиране на тези доказателства обаче не се налага, тъй като от разпита на посочените от ищеца свидетели не се установява извършването правни и фактически действия от страните, които да са свързани с фактическото осъществяване на отношения по договор за заем.

На ответника по делото В. Ц. Н. следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 15.330,00 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2002/20.10.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2517/2015.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Т. Д. от София срещу В. Ц. Н. от С. искове за сумата 80.000 лева на основание чл. 240 ЗЗД със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Б. Т. Д. от С. да заплати на В. Ц. Н. от С. сумата 15.330,00 лева разноски по делото.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми