Решение № 118 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 837/2012 г.

    Анотация

    Въпрос
    Допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания? Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение?


    Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    БОЙКА СТОИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    СТОИЛ СОТИРОВ, МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 837 по описа за 2012г. и приема следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт С.А. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 05.III.2012г. по в.гр.д. № 49/2012г.

    Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 98/24.I.2013г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания; 2. допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение.

    Ответникът по касационната жалба Г. М. Ц. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

    За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното:

    С атакуваното решение, изменено в частта за разноските с определение от 08.V.2012г., Х. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Хасковския РС от 14.ХI.2011г. по гр.д. № 2189/2011г. в уважителните му части по предявените от Г. Цв.М. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и е присъдил на ищеца 300лв. разноски за въззивното производство.

    За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „охранител рецепционист" поради наличие на условията на чл. 68 КСО, когато трудовото правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия, е незаконно, тъй като заповедта за това е издадена от лице, което не е компетентно нито по силата на длъжността си, нито съобразно упълномощаването му. Единствената възможност за делегиране на власт за прекратяване на трудово правоотношение е предвидена в чл. 192 КТ, като тази норма следва да се тълкува стеснително и извън тази хипотеза е невъзможно упълномощаване.

    ВКС, състав на IV ГО, намира, че произнасянето на въззивния съд по въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на Тълкувателно решение на ОСГК по т.д. № 6/2012г., според което е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.

    Касационната жалба на [фирма] съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281 б "в" ГПК. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноските за касационното производство.

    Касационната жалба е основателна.

    Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в разглеждания случай уволнението е незаконно поради издаването на уволнителния акт от некомпетентно лице. Според задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото тълкувателно решение, Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение на което и да било от предвидените основания за това. Разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 ЗЗД и сл./ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от тези основания. Заповедта за уволнението на ищеца е издадена от упълномощено от представляващите ответната банка съобразно Устава и чл. 27 и чл. 28, ал. 2 от Правилника за дейността на Управителния й съвет лице, пълномощното за което към момента на уволнението не е било оттеглено. Следователно уволнението е извършено от оправомощено лице. Без значение за този извод е обстоятелството, че това лице не е член нито на УС, нито на НС на банката. Следва да се отбележи и че с акта на упълномощаването упълномощеният не е придобил качеството „работодател", в какъвто смисъл е едно от твърденията на ищеца в исковата му молба.

    Неправилното приложение на закона /без значение в тази

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове