Решение № 115 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 2549/2008 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими за установяване на правнозначимия за основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ факт, а именно оставането на касатора без работа в шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение.


Върховният касационен съд на Република България, ГК, III гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА БОГДАНОВА, СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2549/2008 година и за да се произнесе взе предвид :

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Я. от гр. М., чрез пълномощника му адвокат Кр. Босев, срещу въззивно решение от 19.02.2008 г. по гр. д. № 426/ 2007 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 13.11.2007 г. по гр.д. № 989/2006 г. на Монтанския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Я. срещу „С“ О. , гр. М. иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1200 лв., на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Поддържа се, че в обжалваната част решението е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като искането е да бъде отменено в тази част и уважен иска. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответната страна „С“ О. , гр. М. в писмения отговор изразява становище за оставяне в сила решението по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, като правилно.

С определение № 158 от 30.12.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в частта, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ по процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими за установяване на правнозначимия за основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ факт, а именно оставането на касатора без работа в шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК, регламентиращ процесуалните изисквания към съда за съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, състав на III г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е приел, че ответникът-работодател не дължи на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради признатото за незаконно уволнение, за период от шест месеца след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение- 20.10.2006 г. в размер на сумата от 1200 лв., поради непредставяне на доказателства за оставане без работа.

Съдът в настоящия състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, като постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд намерила израз и в т.19 на ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е извършил проверяваща, а не решаваща дейност свързана със самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Решаващата дейност на въззивната инстанция изисква анализ на доказателствата, включително и представеното копие от трудова книжка. Несъблюдаване на нормата на чл. 188 ГПК /отм./ от въззивния съд е процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би обосновало по- различен правен резултат от постановения.

В настоящия случай по делото е представен заверен препис от трудовата книжка на ищеца, в която е оформено прекратяване на трудовото му правоотношение на 20.10.2006 г., като няма отбелязване същият да е постъпвал на работа по друго трудово правоотношение, т.е. ищецът е изпълнил задължението да установи, че не е работил по трудово правоотношение след уволнението, респ. че е претърпял имуществена вреда. Необсъждането на представеното доказателство е процесуално нарушение, което се е отразило на законосъобразността на крайния извод, че ищецът не е доказал оставането без работа. От представеното копие от трудова книжка и приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че след незаконното уволнение ищецът е останал без работа, и че за претендирания период претърпяната имуществена вреда е в размер на сумата 1128.18 лв. При тези данни съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ за уважаване на иска- незаконно уволнение и оставане без работа по трудово правоотношение, поради това уволнение. Налице е причинна връзка между незаконното уволнение и претърпяната щета, изразяваща се в неполучаване на трудово възнаграждение за посочения в чл. 225, ал. 1 КТ период, поради което предявеният иск за сумата 1128.18 лв. е основателен. Изложеното налага да се отмени атакуваното решение на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за сумата 1128.18 лв. и вместо него се постанови ново, с което същия се уважи за посочената сума, като за разликата до пълния размер от 1200 лв. въззивното решение се остави в сила.

При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса по уважения иск в размер на сумата 45.13 лв., а на ищеца сумата 120 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.02.2008 г. по гр.д. № 426/2007 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 13.11.2007 г. по гр.д. № 989/2006 г. на Монтанския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Я. срещу „С“ О. , гр. М. иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1128.18 лв. и вместо това Постановява:

ОСЪЖДА „С“ О. , гр. М. да заплати на В. М. Я. сумата 1128.18 /хиляда сто двадесет и осем лв. и 18 ст./ лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 20.10.2006 г. до 20.04.2007 г., ведно със законната лихва считано от 24.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, като оставя в сила въззивното решение в частта, с която за разликата до пълния размер от 1200 лв. искът по чл. 344, ал., 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен.

Осъжда „С“ О. , гр. М. да заплати на В. М. Я. направените разноски по делото в размер на сумата 120 лв., а по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 45.13 лв.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми