Решение № 114 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 366/2009 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно предпоставки за трансформиране на безсрочния трудов договор в срочен трудов договор.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 февруари, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСКА РАЙЧЕВА, 
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Ю. Г. изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 366/2009 година.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на С. П. М. от [населено място], област М. срещу въззивно решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 717/2008 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд Елин Пелин по гр. д. № 41/2008 г.. С това решение е отхвърлен предявеният от М. срещу [фирма], [населено място], иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, да се признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със заповед № 96 /28. 11. 2007 г. на управителя на дружеството, поради липса на законови предпоставки за прекратяване на договора и признаване на уволнителната заповед за недействителна, като издадена от нековпетентен орган – лице, което не може да прекратява трудовия договор.

Ответникът [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

При касационната проверка се установи следното:

Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция за законност на уволнението, тъй-като е приел, че между страните е налице валидно сключен, съгласно чл. 119 КТ, срочен трудов договор по чл. 68, т. 2 КТ, и по този договор, срокът е конкретно определен – работата на ответното дружество по договора, сключен на 3. 8. 2001 г. с [фирма], [населено място].

Изводите на решаващия съд са несъответни на закона и са необосновани.

Не се спори между страните, че първоначално трудовото правоотношението е било за неопределено време, а впоследствие е трансформирано в срочно трудово правоотношение. В случая, това е станало с допълнително споразумение № 287/7. 12. 2004 г. и с второ допълнително споразумение № 21/6. 1. 2006 год., като и в двете споразумения е посочено за правно основание – чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че фактически трудовият договор на ищцата се е трансформирал в срочен договор по чл. 68, т. 2 КТ, каквото становище е изразено от дружеството – работодател, но не е изложил съображения за липсата на правно значение на това несъответствие. Такава преценка решаващият съд е бил длъжен да направи, защото чл. 119 КТ изрично изисква писмено съгласие на работника за промяната на трудовото правоотношение, което да предхожда самото сключване на срочния договор и това волеизявление следва да се отнася за всички условия на изменения трудов договор. Подписът на ищцата, положен върху писмения текст на двете споразумения, не може да се счита за доказателство на свободна и категорично изразена воля за възникване на трудово правоотношение по чл. 68 т. 2 КТ.

Необоснован е изводът на съда, че в случая са били налице условията за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, т. 2 КТ – до завършване на определена работа. Съдът е изложил съображения, че срочният характер на договора се определя от клаузата „срок“ и в случая, този срок, като интервал от време е бил определяем, защото е обусловен от свършване на работата на [фирма] по договора от 3. 8. 2001 г. с А. К.. Предмет на спора по делото, обаче, не е бил въпросът, дали допълнителното споразумение между страните за сключване на срочен трудов договор, отговаря на изискването за фиксиране на срок. Видно от изложението на исковата молба, ищцата М. е твърдяла, че нейният трудов договор с ответника е безсрочен, между тях не е съществувало договаряне за „довършване на определена работа“ и конкретно – приключване дейността на ответника в А. К.. Следователно, предмет на спора по делото, е дали са били налице законовите предпоставки за трасформиране на безсрочния трудов договор в срочен трудов договор. Освен изложеното по-горе, че не е установено по надлежния ред, ищцата да е дала изрично писмено съгласие за всички условия на допълнително споразумение и то преди неговото сключване, касационният съд счита, че не са били налице и формалните материалноправни предпоставки за преминаване от безсрочен в срочен трудов договор. Принципът, заложен в разпоредбата на чл. 68, т. 2 КТ изхожда от характера и обема на работата, която ще се извършва по трудовото правоотношение. Очевидно е, че когато работа бъде завършена, т. е. вече няма обективни предпоставки за престиране на работна сила и изпълнение на трудови функции от съответния работник или служител, съществуването на трудовото правоотношение е безпредметно. Затова чл. 68, т. 2 КТ свързва срочното трудово правоотношение със завършване на изпълняваната работа. По настоящото дело не е установено и не се твърди, че работа на ищцата като „хигиенист“ в Стол № 1 на А. К. е завършена, т. е. такава работа вече не се извършва. Точно обратното, от приложените по делото писмени доказателства – заповед № АД 2885/3. 10. 2008 г., заповед № 0АД-3352/23. 11. 2007 г. и съобщение от ноември 2007 г. на А. К., следва, че същото дружество, след обявен конкурс по Закона за обществените поръчки, е предоставило дейността „Производство и предоставяне на безплатна храна на работниците и служителите на А. К.“ на друго дружество „Парти фууд“ – [населено място] и е разпоредено наличните материални активи и обектите за столово хранене да бъдат предадени от [фирма] на новото дружество, което ще изпълнява същата дейност. При това положение е очевидно, че работата, изпълнявата от ищцата по безсрочния трудов договор, не е завършена, столовото хранене на персонала на А. К. не е преустановено, то продължава да се извършва, сменен е само изпълнителят, на който е възложена дейността по организиране на работата. Това обстоятелство, обаче, не е предвидено в закона като основание за трансформиране на трудовото правоотношение за неопределено време в срочен трудов договор по чл. 68, т. 2 КТ.. В чл. 123 б. „а“ КТ, на който се позовава ищцата, са предвидени правила в случаите на отдаване на предприятието или обособена част под наем, аренда или концесия. Ал. 4 на разпоредбата постановява, че след изтичане на срока на тези договори, трудовите правоотношения не се прекратяват, а преминават към стария работодател. Договорът № 01081049/3. 8. 2001 г. между [фирма] и [фирма] е граждански договор за изработка по чл. 258 – 269 ЗЗД. С този договор, първото дружество е възложило на второто дружество да осъществява предоставянето на безплатна и столова храна и доставянето на хранителни стоки на персонала на А. К., срещу заплащане. Независимо, че в ал. 1 на чл. 123 б. „а“ КТ, поименно са посочени други договори – наем, аренда и концесия, следва чрез тълкуване по аналогия, да се приложи правилото, тъй-като това отговаря на целите на закона. Очевидно е, че след като изпълнението на дейността на конкретния работодател е преустановено, поради изтичане на срока на гражданския договор, това не води до преустановяване на дейността изобщо, поради което законодателят е предвидил трудовите правоотношения с работниците да преминат или да се върнат към предишния работодател. Уредбата защитава, както работниците, изпълняващи трудови функции по съответната дейност, така и другите работодатели, към които дейността преминава, след прекратяване на гражданските договори, защото те не биха могли да организират и осъществяват дейността, както без материални активи, така и без работна сила.

По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да се отмени като неправилно. Не е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по чл. 325, т. 4 КТ, тъй- като трудовият й договор с ответника е за неопределено време. Недействително е споразумението от 6. 1. 2006 г., за сключване на срочен трудов договор на посоченото основание – преустановяване дейността на „Б. К.“, тъй-като тази уговорка не съответства на закона.

Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 24. 11. 2008 г. по гр. д. № 717/2008 г. на Софийския окръжен съд и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на С. П. М. – хигиенист в Стол № 1 на А. К., извършено със заповед № 96/28. 11. 2007 г. на управителя на [фирма], [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. П. М. от [населено място], област М., сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми