Решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За допустимостта към иска за унищожаване на сделки, сключени чрез представител, чрез изменение на иска да бъде обективно съединен и искът за унищожаване на овластителната сделка и за обусловеността между двата иска; за възможността увреденият да предяви иск по чл. 31 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му под запрещение, както и за правното значение на неспособността да се разбират и ръководят действията за овластителната сделка и за извършените чрез пълномощника последващи двустранни сделки.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1677 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 26.05.2010 г. по гр.д. № 674/2009, с което е обезсилено решението на Провадийския районен съд от 21.11.2008 г. по гр.д. № 338/2007 в частта по иска за унищожаване на упълномощаването и е отменено същото решение в частта по иска за унищожаване на сключените чрез представителя сделки по чл. 31 ЗЗД, като са отхвърлени тези искове. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта към иска за унищожаване на сделки, сключени чрез представител, чрез изменение на иска да бъде обективно съединен и искът за унищожаване на овластителната сделка и за обусловеността между двата иска и по материалноправните въпроси за възможността увреденият да предяви иск по чл. 31 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му под запрещение, както и за правното значение на неспособността да се разбират и ръководят действията за овластителната сделка и за извършените чрез пълномощника последващи двустранни сделки.

По процесуалноправните въпроси Върховният касационен съд намира, че едностранните сделки може да страдат от същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една от причините законодателят в чл. 44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата относно договорите и към едностранните сделки. Когато волеизявлението при упълномощаването като едностранна сделка е извършено от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, порокът при учредяването на представителната власт трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се е доверило на упълномощаването. Този порок на волеизявлението обаче няма никакво правно значение, ако порочно учредената представителна власт не бъде упражнена. Затова заинтересованият няма никакъв правен интерес да иска унищожението на овластителната сделка. За да избегне ненадлежното си представляване той може просто да оттегли пълномощието, а и един иск срещу мнимо овластения би бил „удар в празно пространство“, тъй като решението би било противопоставимо само на упълномощения и никому другиму. Нужда от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена. Едва тогава за претендиращия да е мнимо представляван възниква правният интерес да оспори с иск сключения с третото лице договор. Овластителната сделка той вече може да „няма право“ да унищожи (напр. защото са изтекли повече от три години след извършването й). Затова правото на унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената представителна власт – от сключването на договора (чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено, освен заедно си ска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор, за да бъде противопоставено унищожението на третото лице, което е договаряло с пълномощника.

Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора), а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника (последиците на договора засягат и неговата правна сфера). Пълномощникът може да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт, която е упражнил и неговата правна сфера може да бъде накърнена, доколкото ще отговаря било пред третото лице, с което е договарял (чл. 42, ал. 1), било пред упълномощителя, ако той се окаже обвързан против волята му (отговорността на пълномощника може да бъде ангажирана в същия процес чрез обратен иск). Съдът по оспорването на сключения чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, но ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението.

По иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в диспозитива на решението, тъй като е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му.

Когато овластителната сделка е нищожна или подлежи на унищожение, това може да се отрази по различен начин на сключения договор. На първо място, порокът на овластителната сделка може да не засегне сключения договор. Това са всички случаи, в които порокът на волята, според естеството му, не може да бъде противопоставен на трети добросъвестни лица: при нищожността – привидност (овластяване с уговорка представителната власт да не бъде упражнявана) и липса на съгласие във формата на несериозно изявление (без намерение за обвързване), а при унищожаемостта – измама и крайна нужда. На следващо място, порокът на овластителната сделка винаги засяга сключения договор, когато лицето, с което представителят е сключил договора е недобросъвестно – знаело е за порока на овластяването. Във всички останали случаи сключеният без представителна власт договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите наследници (те могат да потвърдят договора – всеки за своя дял от наследството, ако приживе упълномощителят не е отказал потвърждение). Възможността за потвърждаване на договора съществува не само когато овластителната сделка е подлежала на унищожение, но също и когато тя е абсолютно нищожна или въобще е липсвала (възможността е за потвърждаване на договора – чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като, няма пречка да стане чрез потвърждаване на представителната власт или да бъде извършено ново овластяване). При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен (нищожността е изначална, не съществува последваща нищожност).

По материалноправния въпрос за възможността увреденият да предяви иск по чл. 31 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му под запрещение Върховният касационен съд намира, че лицето, което е било неспособно да разбира или да ръководи действията си може да поиска унищожение в 3-годишен давностен срок от сключването на договора (не от овластяването). Когато искът е предявен от страната, в чийто интерес се допуска унищожението (увредения), поставянето под запрещение е правно ирелевантно (запрещението би действало занапред, а унищожението – с обратна сила). Искането за поставяне под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на друга причина: въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в подобен случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен.

По последния материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че неспособността да се разбират и ръководят действията е основание за унищожение на овластителната сделка и това прави извършената от пълномощника последваща двустранна сделка сключена без представителна власт. Сключеният от мним представител договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите наследници. При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен (ако договорът ставаше абсолютно нищожен, на нищожността би могла да се позове също насрещната страна, както и трети лица).

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е недопустимо чрез изменение на иска за унищожаване на двустранните сделки, извършени чрез представител да бъде обективно съединен и искът за унищожаване на овластителната сделка, както и че изповяданите двустранни сделки не може да бъдат унищожени, ако преди това не бъде унищожена овластителната сделка, както и че такива искове не може да бъдат предявени, ако приживе не е поискано поставянето на увредения под запрещение.

Правилно въззивният съд е приел, че с предявените искове са оспорени сключените от ответника съм със себе си договори за дарение и продажба. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че договорите са оспорени поради неспособността на първоначалния ищец да разбира и ръководи действията си. В исковата молба се твърди, че договорите са сключени чрез представител, а ищецът поради напредналата си възраст не е могъл да разбира и ръководи действията си при упълномощаването. Също в нарушение на закона съдът е приел, че сключените чрез пълномощник договори не може да бъдат оспорени, без да е предявен иск за унищожение на овластяването. По иск за обявяване на недействителността на договор поради мнимо представляване може да бъдат разрешени инцидентно и всички въпроси, свързани с пороците на овластителната сделка. Неправилно съдът е приел и че сам ищецът не може да оспори договорите, без да е искано поставянето му под запрещение. Искането за поставяне под запрещение има правно значение само когато 1) оспорването се провежда от наследниците на увредения, 2) неспособността да се разбират и ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие и 3) доказателството за недееспособността не произтича от договора.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съобразил също, че ответникът е наследник по закон на първоначалния ищец с наследствен дял ¼ и в тази част първоинстанционното решение е следвало да бъде обезсилено, а производството по исковете – прекратено поради сливане на качествата ищец и ответник.

Видно от изложеното обжалваното решение е частично недопустимо, а в останалата част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде частично обезсилено, а в останалата част отменено, а делото в съответната част – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че на 22.03.2007 г. първоначалният ищец е упълномощил ответника да се разпорежда (продава, дарява, заменя), включително и като договаря сам със себе си една нива и по 1/3 ид.ч. от други две ниви. С два нотариални акта от 23.03.2007 г. ответникът като пълномощник на ищеца сключва със себе си оспорваните договори за продажба и дарение. Към 22.03.2007 г. ищецът е имал характерните за напредналата му възраст (88 години) затруднения в общуването, но е бил в състояние както да разбира, така и да ръководи действията си при осъществяване на намерението му да се разпореди с притежаваните от него ниви в полза на своя внук – дете на покойния му син К., тъй като преди това се е разпоредил с къщата си в полза на живия си син А..

Изложеното се установява от събраните писмени доказателства и разпита на свидетелите М. И., Т. И. и М. Г. – присъствали при извършването на овластителната сделка, на чиито показания съдът се доверява изцяло. При подписването на пълномощното ищецът е разговарял със свидетеля Г. – кмет на селото, удостоверил подписа му, казал е, че нивите иска да даде на внука си, защото къщата е дал на чичо му и е съгласен с прочетеното пълномощно, като саморъчно го е подписал. Изложеното не се опровергава от показанията на свидетелката д-р Р. Б. – психиатър, освидетелствала ищеца на 07.04.2007 г. Съдът дава вяра на фактите, които се установяват от разпита й, но не и на изложеното от нея мнение за дееспособността на ищеца. Според нейните показания при освидетелстването му тя, според изявленията й пред съда, „не е могла изобщо да влезе в контакт с него, той е бил напълно дезинтересиран и не е взел участие в разговора, седял е на прага и е мълчал, казал е само малкото си име“. Дори да се приеме, че той е отговорил на някои въпроси (от разпита на свидетелката не се разбира, на кои), на останалите, които се задават при такова освидетелстване той не е отговорил. Съдът не възприема и заключението на вещото лице за наличието на лакунарна към глобарна деменция, тъй като то не се основава на обективни изследвания, а само на анамнестични данни (изявления и поведение на ищеца след предявяването на иска) и данни от прегледа му от 07.04.2007 г. (недопустимо доказателствено средство). Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата от страните е без правно значение за задължението на съда по чл. 202 ГПК (чл. 157, ал. 3 ГПК отм). Изводът на съда за способността на ищеца се грижи за работите си се подкрепя и от неговото поведение след извършването на сделките – подлага се на освидетелстване на 07.04.2007 г., при което е неконтактен, предявява иск на 29.05.2007 г. и излага всички правнорелевантни факти в исковата молба, а в хода на производството по делото представя доказателства за свои изявления и поведение, след като е взел решение да оспорва договорите. От разпита на единствените посочени от ищеца свидетели, които излагат впечатленията си за поведението му преди 07.04.2007 г. – Г. К. и А. А. може да се установи, наличието на моменти, в които ищецът се е чувствал объркан и склонен да разказва спомени, но липсват каквито и да било данни на 22.03.2007 г. той да не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си при осъществяване на намерението му да се разпореди с притежаваните от него ниви в полза на своя внук. Невъзможно е ищецът на 22.03.2007 г. да е страдал от деменция в напреднал стадий, а два месеца по-късно на 29.05.2007 г. да действа разумно, като предявява иск. При душевна болест той може да има светли моменти, при деменция това е изключено. Ако при предявяването на иска на 29.05.2007 г. ищецът е бил способен да действа разумно, той е могъл да действа така и два месеца по-рано на 22.03.2007 г., когато е овластил ответника.

Видно от изложеното на 22.03.2007 г. първоначалният ищец е действал разумно и е овластил надлежно ответника да го представлява при сключването на оспорваните договори. Сключените чрез пълномощника договори са породили действие за представлявания, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските за всички инстанции в размер на 2.060,60 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на Варненския окръжен съд от 26.05.2010 г. по гр.д. № 674/2009 до размера на ј от разгледаните искове.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в тази част.

ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 26.05.2010 г. по гр.д. № 674/2010 в останалата част.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Г., Е. [ЕГН], заместен в процеса от А. В. А. и Т. К. В. от В. срещу В. К. В., Е. [ЕГН] от В. искове за обявяване недействителността, поради сключването им от мним представител, на договорите: за дарение, сключен с нотариален от 23.03.200* г, вписан с вх. рег. № **** акт № ** том ** д. ***/200* в Службата по вписванията при Провадийския районен съд, за ѕ от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, както и за покупко-продажба, сключен с нотариален от 23.03.200* г, вписан с вх. рег. № **** акт № ** том ** д. ***/**** в Службата по вписванията при Провадийския районен съд, за ѕ от описания в нотариалния акт недвижим имот.

ОСЪЖДА А. В. А. от В. да заплати на В. К. В. от В. сумата 2.060,60 лева разноски за всички инстанции.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми