Решение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

Относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността. Може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визиращи приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приел , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване ?