Решение № 112 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1610/2010 г.

    Анотация

    Въпрос
    Легитимирана ли е съпругата на приемателя по предварителен договор да предяви иск за обявяването на окончателния договор и по материалноправните въпроси уговорена ли е цената за прехвърлянето на отделна принадлежност към вещта, ако е уговорена цената на цялата вещ със тази принадлежност и дължи ли обещателят да прехвърли тази част от обещаното, която притежава?


    Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Борислав Белазелков

    ЧЛЕНОВЕ:
    Марио Първанов, Борис Илиев

    при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1610 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

    Производство по чл. 290 ГПК.

    Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 22.06.2010 г. по гр.д. № 759/2010, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 04.02.2010 г. по гр.д. № 907/2009, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос легитимирана ли е съпругата на приемателя по предварителен договор да предяви иск за обявяването на окончателния договор и по материалноправните въпроси уговорена ли е цената за прехвърлянето на отделна принадлежност към вещта, ако е уговорена цената на цялата вещ със тази принадлежност и дължи ли обещателят да прехвърли тази част от обещаното, която притежава.

    По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че предявеният от ненадлежен ищец иск е недопустим, а не неосноватлеен. Процесуално легитимирани да предявят иск за обявяване на предварителния договор за окончателен са двете страни по договора - обещателят и приемателят. Ако приемателят е в брак, при изповядане на окончателния договор и изпълнение на дължимата от него престация той ще придобие обещания имот в съпружеска имуществена общност поради презумптивния принос на другия съпруг. Сключеният по време на брака възмезден окончателен договор, ще породи права за другия съпруг, макар той да не е страна нито по предварителния, нито по окончателния договор, ако престацията на приемателя също е изпълнена по време на брака. Ако престацията на приемателя е изпълнена преди сключването на брака, окончателният договор няма да породи права за другия съпруг, тъй като неговият принос ще е изключен.

    Възможността окончателният договор да породи права за съпруга на приемателя го легитимира да предяви пред съд от свое име потестативното право на приемателя за обявяване на предварителния договор за окончателен съгласно чл. 134, ал. 1 ЗЗД, тъй като другият съпруг се явява кредитор на бездействащия длъжник - приемател по предварителния договор. Доколкото чуждото право се упражнява чрез иск, не е необходимо отделно овластяване на другия съпруг по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, но във всички случаи приемателят трябва да бъде конституиран като страна по делото съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД.

    Съпругът на приемателя може да предяви срещу обещателя косвен иск (по чл. 134, ал. 1 ЗЗД) за обявяване на предварителния договор за окончателен, ако престацията на приемателя също е изпълнена по време на брака. По делото се конституира като страна и приемателят (чл. 134, ал. 2 ЗЗД).

    По първия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато между страните по договора е уговорена продаваната вещ и нейната цена се счита, че тази цена включва всички принадлежности на вещта, независимо от това дали те са посочени в договора, тъй като с прехвърлянето на собствеността върху главната вещ, прехвърлени ще бъдат и принадлежностите. Когато принадлежностите на главната вещ са изрично посочени в договора, не е необходимо за всяка принадлежност да бъде уговаряна отделна цена. Бъде ли прехвърлена главната вещ с някои от принадлежностите, ако пълният размер на уговорената цената е изплатен, купувачът може да иска прехвърлянето и на останалите принадлежности срещу вече изплатената цена.

    По втория материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че не съществува никаква правна пречка да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва валидно страните. Ако към момента на вписването на исковата молба обещателят е собственик на част от обещания имот, искът следва да се уважи за тази част, а в останалата - да се отхвърли. Когато обещателят се е задължил да прехвърли повече, отколкото притежава, той дължи по иска на приемателя да прехвърли всичко, което има, като за липсващата част се дължи намаляване на цената или обезщетение. Само приемателят може да развали договора, ако прецени, че няма интерес от частично изпълнение.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове