Решение № 111 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 746/2012 г.

Анотация

Въпрос
Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 746 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Щ. Р. Б. и К. И. Б., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 100 от 18.05. 2012 година по гр. възз. д. Nо 188/2012 год. на ОС- Хасково , В ЧАСТТА , с която е отменено Решение Nо 841 от 19.12.2011 година по гр.д.Nо 10/2011 година на РС- Хасково е постановено ново решение , с което искът им за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК , е отхвърлен. Поддържа се , че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато по въпроса нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв.М. Г., като пълномощник на Л. Р. Б. и Р. Р. Б. , с което се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменено Решение Nо 841 от 19.12.2011 година по гр.д.Nо 10/2011 година на РС- Хасково досежно уважения положителен установителен иск за собственост на Щ. Б. и К. Б. срещу Р. Р. Б. и Л. Р. Б. на недвижим имот - ½ идеална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], площ от 508 кв.м. и в частта , с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен НА */1971 година за разликата над ½ идеална част и е постановено ново решение , с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК и по този по чл. 537, ал. 2 ГПК са отхвърлени, присъдени са разноски по делото.

Изведеният правен въпрос : нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт,, обосновал допускане на касационно обжалване , следва да бъде разрешен в смисъла на посоченото Решение Nо 173/1010 год. , напълно съответстващ на дадените разяснения от Общото събрание на ГК на ВКС по ТР Nо 11/2012 година. С цитираното тълкувателно решение , по противоречиво разрешавания от съставите на ВКС въпрос „ползва ли се констативния нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК с обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост" , се прие , че нотариалният акт , с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК / аналогично на чл. 483 ГПК отм./ не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се нови от оспорващата страна, без да

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове