Решение № 107 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2173 / 2016 г.

Анотация

Въпрос
Относно тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.


 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, 
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2173 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

Областният Управител [населено място] , в качеството си на представляващ МРРБ като представител по закон на ДЪРЖАВАТА , чрез процесуалния представител- М. Д. –гл. юрисконсулт на Областната администрация обжалва въззивно Решение No 136 от 10.12.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 284/ 2015 година на АС –Бургас , В ЧАСТТА , с която частично е отменено Решение No 201 от 22.07.2015 година по гр.д. No 1285/2014 год. на ОС-Бургас по уважения иск за собственост на основание чл. 124 ал. 1 ГПК и е постановено ново решение , с което е отхвърлен иска на Държавата срещу [община] за собственост на ПИ с идентификатор 37023.501.203 по КК на [населено място] за разликата над 3 670 кв.м. до цялата площ от 4 876 кв.м.

С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част решението на апелативния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила касаещи правилното определяне тежестта на доказване на отрицателни факти и в нарушение на материалния закон , както и е необосновано, като се иска отмяната му и уважаване на иска за собственост в пълен обем.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос за тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.

В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация [община].

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените по касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира :

С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е отменил частично решението на първата инстанция , с което е уважен иска за собственост на Държавата и е прието за установено по отношение на [община], че тя е собственик на ПИ с идентификатор 37023.501.203 по КК на [населено място] целият с площ от 4 876 кв., за разликата над 3 670 кв.м. и е постановил ново решение , с което искът за тази част е отхвърлен.

Основният мотив на апелативния съд да приеме , че приел че Държавата- като ищец по делото и претендираща правото на собственост по заявения положителен установителен иск , е този за недоказано правното основание, на което почива твърдението и че е собственик на целия имот от 4 876 кв.м. Прието е , че за да е налице хипотеза на чл. 6 ЗС /отм./, следва страната , което се позовава на това основание да докаже факта , че не е имало друг собственик на тази част от имота.

По въпроса , обусловил допускане на касационното обжалване.

С приложената, задължителна съдебна практика се приема , че съгласно чл. 6 ЗС /редакция ДВ. бр.92/1951 година / държавна собственост са недвижимите имоти, които държавата придобива по силата на закон или когато същите нямат друг собственик. Първата хипотеза обхваща случаите, когато по силата на законоустановен фактически състав собственика

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове