Решение № 101 от 26.07.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г.

Анотация

Въпрос
Има ли значение за наличието на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ начинът на възстановяване на имота?
Отговор

Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент - този на внасянето им в ТКЗС. Той е допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на всички негови наследници.

Преценката за допустимостта на иска следва да се извърши въз основа на твърденията на страните и данните по делото


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ЦЕНЕВА, БОНКА ДЕЧЕВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 391/2012 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от М. К. С. касационна жалба срещу решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, III-Б, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение като постановено по недопустими искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на извода за недопустимост на част от исковете.

С определение 43 от 28.01.2013 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част по въпроса за допустимостта на исковете по отношение на част от имотите, преценка за което следва да се направи след обсъждане и съпоставяне на доказателствата по делото.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент - този на внасянето им в ТКЗС. Той е допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини