Решение № 96 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 3820/2008 г.

Анотация

Въпрос
Относно отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3820 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

О. Е. , чрез адв. В обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 74 от 11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 882/2007 година на Великотърновския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по квалификацията на доказателствата по делото, касаещи въпроса за характера на процесния недвижим имот като земеделска земя , подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ на бившите собственици, а не като територия със селищен характер, както и в нарушение на процесуалните правила , поради отказа на съда да се произнесе по релевираното възражения за нищожност на решението на ПК, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, отменителни основание по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- К. К. И. , с което се оспорва наличието на посочените основания за допустимост на касационното обжалване, като се поддържа , че имотът не е общинска собственост и не е бил , тъй като не е актуван като такъв.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба в правомощията на чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира:

С Определение по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по процесуално правния въпрос за отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .

С представеното Решение Nо 158/10.02.2002 година по гр.д. Nо 1132/1999 година на ВКС IV отд., се приема, че при липсата на акт на МС за отмяна на отчуждаването на земеделска земя за държавна нужда, такава земя не подлежи на реституиране по ЗСПЗЗ/ § 41 от ЗСПЗЗ/ , тъй като не е отпаднала нуждата, за която е била отчуждена. Ако въпреки това има възстановяване на собствеността от ОбСЗГ/ ПК/, то по реда на косвения съдебен контрол, съдът може да констатира нищожността на реституционното решение като преюдициален въпрос по спора за собственост с оглед нарушаване на предметната компетентност на органа по земеделска реституция, реституирал земя , която няма статут на земеделска , а с Решение Nо 293/28.02.1994 година по гр.д. Nо 537/1993 г. на IV отд.., е прието, че със ЗСПЗЗ се установява нов специфичен способ за защита , а именно искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се установяват правата на собственост към един минал момент- включването на земеделската земя в ТКЗС или ДЗС.

Възприемайки като правилна практиката по цитираните решение, следва , че в хипотезите когато имотът, предмет на спора , е включен в регулационни план на селото и това е станало преди образуването на ТКЗС, земя не е била изключвана от него, нито е била включвана в блок на ТКЗС , то тази земя нямат характера на земеделска земя по см. на ЗСПЗЗ, поради което и не може собствеността да бъде възстановена по реда на този закон.

Със ЗСПЗЗ е проверен принципа на пълната земеделска реституция. С установените по закона правила се гарантира възможността за възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи, като

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове