Решение № 94 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 624/2014 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Освен че доказателствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъдат нови, те трябва да са и от съществено значение за делото, а именно това второ условие в случая не е налице. Ищци по делото са лица, които основават своето право на собственост от реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът противопоставя права върху същия имот, произтичащи от замяна по ЗТПС /отм./ и придобивна давност. Той не заявява насрещни права върху имота към момента на обобществяването му, т.е. не въвежда спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова неговата защита се ограничава само в доказване на своите противопоставими права.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети март две хиляди четиринадесета година, в състав:

Председател:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Членове:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№624 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 09.03.12г. по гр.д.№7382/11г. на Софийски градски съд. С атакуваното решение е уважен предявеният от Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. срещу Б. Г. В. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 204 кв.м. от УПИ ХV-181, 182 от кв.8 по плана на вилна зона „Малинова долина-IIб. част“. За да постанови този резултат съдът е приел, че спорните 204 кв.м. са част от по-голям имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ищците, в качеството им на наследници на Г. А. А.. Прието е, че ответникът е правоприемник на С. И. К., който през 1964г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на нива от 4 дка в същата местност, получена в замяна от Т. комисия. На 10.05.1965г. той е продал на М. В. с частен писмен договор площ от 1200 кв.м., а на 13.07.1970г., също с частен писмен договор, М. е продала тези 1200 кв.м. на ответника Б. В.. През 1994г. Б. В. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на същите 1200 кв.м., обособени в УПИ ХV-181, 182, част от който са спорните 204 кв.м. От правна страна съдът е приел, че ответникът няма противопоставими права по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ върху процесния имот. Този имот не е бил предмет на валидна прехвърлителна сделка с нотариален акт, каквато има предвид посочената разпоредба, нито пък е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Затова са зачетени правата на ищците, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ. С молбата за отмяна се представят нови писмени доказателства – незаверено копие от частен писмен договор от 11.03.1949г., с който наследодателят на ищците Г. А. А. е продал на Г. М. Д. 5 дка нива в местността „Дупките“, както и незаверено копие от молба на адвокат В. Г. К. до ПК П. за снабдяване с въпросния договор. Молителят пояснява, че за съществуването на договора от 1949г. узнал от свой съсед, който е водил аналогичен спор за собственост с наследниците на Г. А.. Счита, че този договор е от съществено значение за делото, тъй като от него се установява, че към момента на образуване на ТКЗС А. не е бил собственик на нивата от 5 дка в местността „Дупките“, част от която са спорните 204 кв.м. и която неправилно е възстановена на неговите наследници по реда на ЗСПЗЗ. Позовава се на решение на ВКС по гр.д.№5870/13г., с което същите документи са обусловили отмяна на влязло в сила решение по отношение на аналогичен спор за собственост на съседен имот. Ответниците в производството Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М. и Р. Г. П. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като представените незаверени копия от документи не представляват годни писмени доказателства, а и те не са от съществено значение за делото. Копията не биха могли да бъдат заверени, тъй като в Общинската служба по земеделие не се съхраняват техните оригинали, пазят се само незаверени копия от тях. Освен това – съгласно установената практика на ВКС, ответнкът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не може да оспорва правото на собственост на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, освен ако самият ответник не е заявил права върху имота към същия момент. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Представените в настоящото производство доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се съдържат в кориците на делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Молителят не би могъл да знае за съществуването на договора от 11.03.1949г., тъй като той е сключен от праводателя на другата страна. Затова той не е могъл да представи този договор своевременно, при висящността на делото в инстанциите по същество.Освен че доказателствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъдат нови, те трябва да са и от съществено значение за делото, а именно това второ условие в случая не е налице. Ищци по делото са лица, които основават своето право на собственост от реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът противопоставя права върху същия имот, произтичащи от замяна по ЗТПС /отм./ и придобивна давност. Той не заявява насрещни права върху имота към момента на обобществяването му, т.е. не въвежда спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова неговата защита се ограничава само в доказване на своите противопоставими права. Съгласно установената задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, в тази хипотеза ответникът не може да оспорва правата на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС – в този смисъл решение №50 от 10.02.2012г. по гр.д.№908/11г. на ВКС, II ГО, посочено от ответниците по молбата за отмяна, както и други решения на ВКС: решение №360 от 08.02.2012г. по гр.д.№79/2011г. на ВКС, II ГО, решение №26 от 12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г. на ВКС, I ГО, решение №266 от 22.12.13г. по гр.д.№3513/13г. на ВКС, I ГО. Именно това обаче цели молителят с представения договор от 11.03.1949г. Тъй като тази линия на защита е неприложима в случая, договорът от 11.03.1949г. не би могъл да доведе до промяна на резултата по делото, затова той не може и да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 360лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.12.13г.Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 09.03.12г. по гр.д.№7382/11г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Б. Г. В. от [населено място], [улица], ет.4 да заплати на Р. Г. П. от [населено място], [улица], Д. С. Г. от [населено място], кв.“С., [улица], Й. Г. А. от [населено място], кв.“С., [улица], Е. Г. А. от [населено място], кв.“С., [улица], И. Г. М. от [населено място],[жк], [улица], сумата от 360лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми