Решение № 90 от 08.04.2015 г. по гр. д. № 4441 / 2014 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За компетентността на българския съд по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ:
БОЙКА СТОИЛОВА, МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4441 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. Р. П. с адрес в [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Д., против въззивното решение № 657 от 4 април 2014 г., постановено по гр.д. № 51 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г., с което е отменено решение № 4142 от 1 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 10143 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. и вместо него е определен режим на лични отношения между Н. И. И. и малолетното му дете А. Н. И. с местоживеене в Кралство Испания, [населено място], всяка втора и четвърта събота за времето от 9.00 ч. до 18.00 ч. в продължение на 10 месеца до навършване на седем години (до 3 февруари 2015 г.), след което всяка втора и четвърта събота от 9.00 ч. до 16.00 ч. в неделния ден с преспиване на детето при бащата, както и в продължение на 30 дни през лятото, което време не съвпада с определеното от майката време за почивка с детето.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1392 от 5 декември 2013 г. поради вероятността производството по делото да е недопустимо, предвид стореното от майката на детето възражение в отговора на исковата молба за некомпетентност на българския съд по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (наричан насетне Регламента).

С решението си въззивният съд се произнася по претенцията от бащата на малолетното дете А. за определяне на режим на лични отношения помежду им, без да се произнесе по стореното във въззивната жалба на майката на детето позоваване на правилата на Регламента, и без да съобрази направения още в отговора на исковата молба (л. 50 от първоинстанционното дело) отвод за международна компетентност.

Относимите обстоятелства са следните:

Ответникът в касационното производство Н. И. предявява срещу С. П. пред българския съд иск за развод, иск за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете А. на него и иск за осъждане на Пирова да заплаща издръжка на детето. Към момента на подаването на исковата молба обичайното местопребиваване на съпрузите и детето е в Кралство Испания, където е родено детето А. на 3 февруари 2008 г. и където то продължава да пребивава и понастоящем заедно с майката, а бащата е променил местопребиваването си в България след подаването й. В отговора на исковата молба, депозиран пред българския съд на 26 януари 2011 г., ответницата П. заявява, че предвид разпоредбите на Регламент 2201/2003 г. компетентен да разгледа делото е испанският съд. С решение № 31/2011 г. от 29 септември 2011 г. на съда за насилие над жената № 4 в [населено място] по гражданско дело № 000035/2010-С на същия съд е прекратен бракът между С. П. и Н. И. с развод, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, определена е издръжка в полза на детето. Не е определен режим на свиждане. Предвид приетото в посоченото решение на чуждестранния съд, ищецът И. е оспорил искането на ответницата П. за прекратяване на производството по делото пред българския съд поради нерешаването на въпроса за режима на лични контакти между бащата и детето, които служебно следва да бъдат разрешени на основание чл. 59, ал. 2 СК. След съобразяването, че решението на чуждестранния съд е влязло в сила, с изрично определение от 21 януари 2013 г. (обжалвано и потвърдено при инстанционния му контрол) първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по иска за развод, упражняването на родителските права и издръжката, и е продължил производството по режима на лични отношения между бащата и малолетното дете.

Безспорно в случая е наличието на международен елемент при определянето на личните отношения между бащата и детето в рамките на родителската отговорност – бащата, майката и детето са български граждани, с обичайно местопребиваване на детето към момента на завеждането на делото и понастоящем в Кралство Испания. Приложими съгласно чл. 1(2)(1) и съображение 5 от посочения Регламент са съответните му правила. Съгласно съображение 12 от регламента, съдът следва да определи компетентността си по делото за родителска отговорност съобразно принципа за запазване на най-добрия интерес на детето и критерия на близостта.

При задължителната проверка съгласно чл. 17 от Регламента, се установява, че не е налице обща компетентност на българския съд да разгледа делото, тъй като според чл. 8 (1) от Регламента, българският съд като съд на държава-членка би бил компетентен по дело, свързано с родителската отговорност за детето, в случай, че обичайното местопребиваване на детето по времето на сезиране на съда (28 юни 2010 г.) е било в България. Общата компетентност на българския съд не се обосновава и съгласно чл. 9, 10 и 12 от Регламента: обичайното местопребиваване на детето не е променено след завеждането на делото, случаят не касае неправомерно отвеждане или задържане на дете, и макар детето да има връзка с българската държава, тъй като е неин гражданин, не е изпълнено второто кумулативно необходимо условие на чл. 12 (3)(б) от Регламента – компетентността на българския съд да е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от майката като носител на родителската отговорност към момента на сезиране на съда.

Предвид съображение 12 и чл. 8 (1) на Регламента, компетентността за разглеждане на делото принадлежи на съда на държавата-членка на обичайното пребиваване на детето – Кралство Испания, поради което и по силата на чл. 17 от Регламента, следва да се прогласи, че българският съд не е компетентен да го разгледа, а постановените по спора решения – да се прогласят за нищожни.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА българския съд за некомпетентен да разгледа делото по искането на Н. И. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], срещу С. Р. П., с адрес за връчване на съобщения в [населено място], [улица], адв. С. Д., за определяне на режим на лични отношения на родителя с детето А. Н. И., родено на 3 февруари 2008 г. в [населено място], Кралство Испания.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 657 от 4 април 2014 г., постановено по гр.д. № 51 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. и на решение № 4142 от 1 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 10143 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми