Решение № 88 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 479/2012 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца?

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ :
ДИЯНА ЦЕНЕВА, БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова, изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 479/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение от 1.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставената в началото на имот № 37 – път с трайна настилка, по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. „Р.“, будка, наименована „КПП с бариера“. Правният въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, е дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца.

Касаторът [фирма] поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е изложил съображения по какъв начин самата постройка препятства ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № 106008 по картата на възстановената собственост на [населено място].

Ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. С. Ц. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че единственият транспортен достъп до собствения на [фирма] недвижим имот е този, който се осъществява през имоти № 37 и 38 от масив 106, които представляват пътища и поставените от касатора бариери ограничават пълноценното ползване на имота от неговия собственик.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема за установено следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от въззивната инстанция. От фактическа страна е прието за установено, че ищецът [фирма] е собственик на имот № 106008 по плана на възстановената собственост на [населено място]. Върху този имот дружеството е организирало стоково тържище. Имотът граничи с път с трайна настилка, обозначен върху картата на възстановената собственост с №№ 37 и 38, а по кадастралната карта- имоти с идентификатор 47295.106.37 и 47295.106.41. Този път разделя организираното от ищеца стоково тържище и стоковото тържище на ответника [фирма] в имот 106.40. В началото на пътя- имот № 37 на границата му с пътя П.- Първенец, е изградена постройка- КПП, от двете страни на която са поставени бариери. Не е било спорно по делото, че този контролно- пропускателен пункт се държи от ответника, който събира такса за преминаване на автомобилите.

За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС и да постанови премахването на КПП с бариерата, въззивният съд е приел, че същите са поставени без необходимите за това разрешения. Освен че са незаконни, те пречат на ищеца да ползва пълноценно собствения си имот съобразно негово предназначение- стоково тържище, което предполага наличие на свободен и безпрепятствен достъп до него не само на собственика, но и на трети лица – наемателите и клиенти.

В решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2190/98 г. на ВКС, V г.о., на което се е позовал касаторът, е посочено, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост.

Това разрешение е трайно възприето от съдебната практика и се споделя от настоящия състав. Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. В този случай не е нужно ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж, тъй като преценката за това кога един строеж смущава нормалното ползване на съседния имот е направена от законодателя. Когато обаче незаконността на строежа се изразява в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост.

По делото е установено по безспорен начин от назначените съдебно- технически експертизи, че имоти № 37 и 41 са представлявали вътрешен път в Централния стопански двор на бившето ТКЗС, т. нар. централна алея. Тя се е състояла от две платна за движение на автомобили, разделени с пешеходна алея между тях. През нея се е осъществявал достъпът до всички сгради на площадката на бившия стопански двор. Установено е също, че за имотите от бившия централен стопански двор на ТКЗС няма одобрен ПУП, който да определя предназначението на имотите и достъпа до тях. Поради това имоти № 37 и 41 не могат да се третират като „път“ или „улица“, осигуряващи достъп до съседните имоти, включително и до имота на ищеца. Не е установено тези имоти да са държавна или общинска собственост, нито по предвидения за това ред да е разрешено ползването им като временен път.

Разпитани са свидетели, които са установили, че постройката КПП с бариери е съществувала и преди ликвидацията на ТКЗС и сама по себе си тя не препятства преминаването на автомобили по централната алея. От показанията на тези свидетели, а и от доводите на ищеца, става ясно, че затруднения за него създава въведения от ответника пропускателен режим, който предвижда заплащане на съответна такса за преминаване, включително от наемателите и търговците на тържището на „А.“, с изключение само за служебните автомобили на това дружество. Следователно, самото съоръжение с факта на съществуването си с нищо не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствения си имот. Отделен е въпросът доколко при липсата на влязъл в сила подробен устройствен план за района, дейността на страните като стокови тържища е в съответствие с изискванията на Закона за стоковите борси и тържищата, но той не е предмет на настоящото производство.

По изложените съображения като е приел, че наличието на КПП с бариери в началото на имот № 37 – път с трайна настилка, по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. „Р.“, пречат на ищеца да ползва пълноценно собствения си имот съобразно негово предназначение и е уважил предявеният негаторен иск за премахването им, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение. С факта на съществуване на КПП с бариера на посоченото място нито пряко, нито косвено се препятства достъпа на ищеца до собствения му имот и ползването му по предназначение. Поради това искът по чл. 109 ЗС за премахването им следва да се отхвърли като неоснователен.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 199 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставената в началото на имот № 37 – път с трайна настилка, по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. „Р.“, будка, наименована „КПП с бариера“, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма]- [населено място] против [фирма]- [населено място] иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставените в началото на имот № 37 – път с трайна настилка, по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. „Р.“, а по кадастралната карта – ПИ № 47295.106.37, постройка, наименована „КПП с бариера“.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми