Решение № 83 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 644/2012 г.

    Анотация

    Въпрос
    Приложима ли е постановката на т. 17 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г)?


    Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

    Председател:
    Теодора Нинова

    Членове:
    Светлана Калинова, Геника Михайлова

    при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 644 по описа за 2012 г.

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Допуснато е касационно обжалване на решение № 790/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия осъжда И. Б. Т. ЕГН [ЕГН] да предаде на Х. Д. П., Г. С. С., К. З. Г., Н. Р. Р., И. К. П., Я. Г. К., Е. К. Б., Б. А. Г. и А. И. Н. на основание чл. 108 ЗС владението върху помещението с площ от 15 кв. м, разположено в партера на жилищен блок, намиращ се в [населено място], [улица], до самото стълбище, водещо до етажите на жилищния блок, представляващо обща част към жилищната сграда при описани в решението граници и оцветено в зелен цвят на схема № 2 в заключението на вещо лице С. Ж. (лист 356 от делото на ПРС), както и в частта, с която Е. К. Т. и И. Б. Т. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 275. 00 лв. Решението в тази част е постановено, след като Е. К. Т. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която исковете при квалификацията на чл. 108 ЗС срещу нея са уважени и с определение № 2817/ 25.10.2011 г. по гр. д. № 2207/ 2011 г. Пловдивския окръжен съд конституира съпругът на тази въззиваема И. Б. Т. като ответник по исковете по чл. 108 ЗС при мотиви за съвместна легитимация на съпрузите Е. и И. Т..

    Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, приложима ли е постановката на т. 17 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г)?

    Оплакването на касаторите И. и Е. Т. е, че въззивното решение в тази част е недопустимо, като дават отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос. Претендират разноски.

    Касантите-ищци М. А. К., Х. Д. П., Н. Р. Р. считат, че решението в обжалваната част е допустимо и правилно по същество. Също претендират разноски.

    Останалите касанти-ищци не вземат становище в касационното производство.

    За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците са собствениците на индивидуални обекти в жилищната сграда в [населено място], [улица] като такива са собственици на спорното помещение, представляващо обща част. С нотариален акт № 163/ 29.12.2006 г. ответниците Е. К. Т. и К. К. К. са закупили един магазин в [населено място] в подблоковото пространство на първи етаж от сградата-етажна собственост, състоящ се от търговска зала и складови помещения, със застроена площ от 171 кв. м. при посочени в нотариалния акт съседи. Въззивният съд е приел, че магазинът е придобит по време на брака на Е. К. Т. и И. Б. Т. (удостоверението засвидетелства, че бракът е сключен на 15.04.1990 г.); възникналата на основание договора от 29.12.2006 г. съпружеска имуществена общност между съпрузите Т. и обикновена съсобственост между тях и К. К. К. при равни дялове е прекратена чрез доброволна делба (нотариален акт № 147/ 17.10.2008 г). Извършването на делбата сочи Е. К. Т. като съсобственик на 1/ 2 идеална част от магазина и съпрузите Е. и И. Т. като неделими съсобственици на останалите 1/ 2 идеални части от магазина. Въззивният съд е приел, че съпружеската имуществена общност обосновава съвместната легитимация на съпрузите Е. и И. Т. като необходими задължителни другари по исковете по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от този магазин (спорното помещение), като случаят е сред примерите на необходимо задължително другарство, дадени в т. 12 ППлВС № 2/ 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/ 1977 г. От друга страна, обжалваното първоинстанционно решение е постановено само срещу Е. К. Т. без участие на нейния съпруг И. Б. Т. като ответник в първоинстанционното производство. Изложеното обяснява и следните

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове