Анотация
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 април през 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ИВАНОВА, ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №916/12 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
ВКС на РБ разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. П. И., срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/по гр.д. №387/12 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като постановено след недопустимо изменение на иска както по размер, така и по основание /за часове извънреден труд над първоначално заявените с исковата молба и уточнението й/. Евентуално се излагат оплаквания и за неправилност – необоснованост и нарушаване на материалния закон, при постановяване на въззивното решение. К. моли решението да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане или евентуално – отменено, като вместо него се постанови ново решение за отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалба О. И., чрез адв. Р. Б., я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, както разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното , с което са уважени исковете на О. И. срещу [фирма] по чл. 150, вр. с чл. 262 КТ – за сумата от 14 522 лв., възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд като капитан на кораб за периода 2008 -2010 г. и по чл. 86 ЗЗД – за сумата 3 108 лв., мораторна лихва върху тази главница. Прието е, че в исковата молба ищецът е конкретизирал исковете чрез посочване на период, брой дни и часове извънреден труд, като е посочил и размера на претендираното от него възнаграждение за извънреден труд. След приемане на икономическата експертиза по делото ищецът е направил изменение на исковете само по размер, с конкретно посочване на намалените и увеличени претенции. Наведеното от ответника по иска и пред въззивния съд разминаване между исковата молба и заключението на експертизата, въз основа на която са уважени исковете, е само относно начина на изчисляване на възнаграждението за извънреден труд по чл. 262 КТ в работни и почивни дни и на официални празници. Затова поисканото от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете не засяга едновременно основанието и петутима им и не е недопустимо.
Тези изводи на въззивния съд не съответстват на данните по делото: С исковата молба и с направеното след оставянето й без движение уточнение ищецът е конкретизирал часовете извънреден труд за посочените периоди – за всички включени в периодите дни твърди, че е полагал по 4 часа извънреден труд, видно от приложените на л.33 справки по периоди. Въз основа на тях и след проверка при ответника е изготвено първото заключение на вещото лице М., според което на ищеца се дължат 9 988 лв., брутно възнаграждение за извънреден труд за посочените в исковата молба периоди, при четири часа извънреден труд дневно. В съд. заседание на л.71, в.л. изрично е пояснило, че изчисленията са за 4 часа извънреден труд над уговорените с тр. договор като нормална продължителност на работното време 8 часа дневно.
По поставената допълнителна задача за изготвяне на заключение след изискване на корабните дневници и съобразяване с отразените там отработени часове, вещото лице е изчислило възнаграждение за извънреден труд за същия период в брутен размер на 18 420 лв. От справката към заключението обаче е видно, че за почивните дни и на официалните празници възнаграждението е изчислено за 12 часа извънреден труд, които ищецът не е претендирал в исковата молба и уточнението й. В с.з. – л.96-97 от делото на районния съд, ищецът е поискал увеличение на иска в съответствие с приетата допълнителна експертиза. На възражението на ответника, че се изменят едновременно както размерът на претенцията, така и основанието й – добавени са часове извънреден труд над първоначално заявените, пълномощникът на ищеца е отговорил: „изменили сме отработените извънредни часове по експертизата, но не сме изменяли периодите“. Исканото изменение е допуснато и искът е уважен съобразно него.
Възражението на касатора за недопустимост на изменението на иска и съответно – на произнасянето по така изменената претенция е основателно. Претенция за заплащане на 12 часа извънреден труд в почивни дни и на официални празници, ищецът не е предявил с исковата молба и уточнението към нея. С тях той е претендирал възнаграждение за извънреден труд в работни дни – по четири часа над установената 8 часова нормална продължителност на работното време, при петдневна работна седмица – чл. 16, ал. 1 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Дори да се приеме, че по подразбиране е претендирал възнаграждение и за включените в периодите почивни и празнични дни, то е за 4 часа дневно. Затова с поисканото и прието изменение на иска едновременно са изменени както основанието / часовете извънреден труд за някои от дните/, така и размерът на претенцията, което е недопустимо по арг. от чл. 214, ал. 1 ГПК.
Това налага въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно да се обезсилят и делото – върне на районния съд за ново разглеждане. При това разглеждане районният съд следва да се произнесе по претенциите, предявени с исковата молба и уточнението й пред първоинст. съд и в съд. заседание на л.91-92 от делото на районния съд. Тогава ищецът е посочил, че претендира възнаграждение за извънреден труд за „времето, през което корабът е бил на рейс“ и за престоите му зад граница „ на вързала“, през което целият екипаж се занимава с товаро – разтоварни работи, а капитанът, като упълномощено лице – и с всички административни формалности по товаренето и престоя на кораба. Твърди, че данните за отработеното време се съдържат освен в корабните дневници, с които вещото лице е запознато, и в отчетите за всеки рейс, които капитанът изготвя, а работодателят приема. За пълното изясняване на спора откъм фактическа страна съдът и служебно, на осн. чл. 195 ГПК, следва да постави на вещото лице задача да даде заключение за положения, но незаплатен извънреден труд – при претендирани от ищеца 4 часа за всеки ден, в който е полаган- след справка освен в корабните дневници и в отчетите за рейса.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №387/12 г. от 14.05.12 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение по гр.д. №5269/11 г. от 6.02.12 г. на Районен съд Русе, постановени след недопустимо изменение на иска.
Връща делото на Русенски районен съд за произнасяне по първоначално предявения иск.
