Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г.

Анотация

Въпрос
Следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен , той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването в полза на държавата и непринадлежността му към наследството и след като облагодетелствуваното с дарението лице е починало преди наследодателите си , кои са пасивно легитимираните да участват в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН наследници с право на заместване или всички негови наследници по закон с довод , че по поставения въпрос липсва съдебна практика и неговото произнасяне би довело до еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото?


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 937 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

Б. И. С. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 711 от 30.05.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 634/2010 година на ОС- Варна.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон - чл. 31 ЗН при формиране на наследствената маса, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по изведения въпрос - следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен , той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването в полза на държавата и непринадлежността му към наследството и след като облагодетелствуваното с дарението лице е починало преди наследодателите си , кои са пасивно легитимираните да участват в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН наследници с право на заместване или всички негови наследници по закон с довод , че по поставения въпрос липсва съдебна практика и неговото произнасяне би довело до еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. М. С. - АК В. , с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липса на основания , както и основателността на самата касационна жалба.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира:

С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК и сл. е отменил изцяло Решение Nо 3714 от 10.12.2009 година по гр.д. Nо 3032/2009 година на РС- Варна и вместо него е постановил , че на основание чл. 30, ал. 1 ЗН възстановява по иска на Б. И. С. накърнена запазена част от наследството на баща му И. С. Г. / поч. 01.05.2005 г./ като намалява с 1 234.30/31 150 идеални части извършеното от наследодателя И. С. Г. в полза на Р. И. С. дарение на недвижим имот-апартамент в [населено място] , ведно с принадлежностите му , обективирано по НА Nо */ 15. 02. 1993 година, срещу наследниците на Р. И. С.- И. М. , Е. Д. и Г. И. и на основание чл. 36, ал. 1 ЗН е осъдил ответниците да заплатят общо сумата 1 015 лв., или всяка от тях по 253.84 лв. , на ищеца Б. С. , ведно със законната лихва до окончателното и заплащане.

Със същото решение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН , въззивният съд е възстановил по иска на Б. И. С. накърнена запазена част от наследството на майка му Г. П. Г./ поч. 10.10.2008 год. / като е намалил с 2223.88/42750 идеални части извършеното от наследодателката Г. П. Г. в полза на Р. И. С. дарение на недвижим имот - апартамент в [населено място] , ведно с принадлежностите му , обективирано по НА Nо */ 15.02.1993 година, срещу наследниците на Р. И. С.- И. М. , Е. Д. и Г. И. и на основание чл. 36, ал. 1 ЗН е осъдил ответниците да заплатят общо сумата 1 290.12 лв. , или всяка от тях по 322.53 лв. , на ищеца Б. С. , ведно със законната лихва до окончателното и заплащане , както и да заплатят дължите разноски за въззивната инстанция от 1183 лв.

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част- чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове