Решение № 80 от 01.06.2017 г. по гр. д. № 3812 / 2016 г.

    Анотация

    Въпрос
    Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК; 2.Кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК? Следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК?


    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

    Председател:
    Жанин Силдарева

    Членове:
    Дияна Ценева, Александър Цонев

    изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3812/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на С. П. Л. срещу решение № 126/ 06.06.2016г., постановено по в.гр.д. 504/2016г. на Великотърновски апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните поставени въпроси: „1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК; 2.Кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; 3.Следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК.“

    ВКС, в настоящия състав, дава следния отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване:

    ВКС е формирал задължителна практика и по трите поставени въпроси. Фактическата раздяла е правно понятие, което има следното съдържание: раздялата е окончателна, трайна и продължителна, прекъснала е всички емоционални, икономически и лични отношения между съпрузите, имотът не е придобит с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството. Определението на това понятие е дадено с т.р. 35-71-ОСГК и е потвърдено с решение по чл. 290 ГПК №43-13-ІІ ГО.

    Отговорът на първия поставен въпрос е, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните/р.№546-10-ІІІ ГО/, което в случая означава съдът, въз основа на доказателствата по делото, да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от състава на фактическата раздяла- дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството.

    Отговорът на втория поставен въпрос е, че имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла е индивидуална собственост на придобилият го съпруг /р.№43-13-ІІ ГО/. Без правно значение е обстоятелството дали имотът е придобит скоро след раздялата. Правно значение имат осъществилите се факти от състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснала ли е всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите и дали придобиването на имота е с общи усилия, за нуждите и благополучието на семейството.

    Отговорът на третия поставен въпрос е, че търговските отношения между съпрузите са без правно значение за квалификацията на понятието фактическата раздяла. Семейните икономически отношения са свързани с общото живеене на съпрузите, с полагането на общи усилия за задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие. Търговските отношение имат за цел реализиране печалба за търговеца, поради което не могат да се квалифицират като семейни имуществени отношения /в този смисъл е т.р. 2-2001- ОСГК, което е запазило значението си и за СК от 2009г., поради еднаквост на хипотезите на чл. 21, ал. 1 СК и чл. 19, ал. 1 СК отм./.

    ВКС, в настоящия състав, намира следното по наведените касационните основания в подадената от С. Л. касационна жалба:

    Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 21, ал. 4 СК и е приел, че съпрузите не са били във фактическа раздяла, страните не са заявили това обстоятелство по бракоразводното дело, имотът е бил придобит много скоро след раздялата между съпрузите и те са били запазили търговските си отношения през целия период до прекратяването на брака. Решението на въззивния съд е необосновано и неправилно и следва да се касира. То е в противоречие с дадените по- горе отговори на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване.

    ВКС, в настоящия състав, намира следното по съществото на спора:

    Страните по делото С. Л. и Н. Л. са сключили граждански брак на 22.07.1984г., който е бил прекратен с влязло в сила решение № 197/07.11.2014г. на Плевенски районен съд на основание чл. 50 СК. Ищцата С. Л. е напуснала семейното жилище в [населено място]

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове