Решение № 80 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Приложим ли е придобивния способ давностно владение по отношение на земеделски имот за времето след м. ноември 1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) и след като имотът е реституиран; добросъвестно ли е владението установено на годно правно основание-дарение; може ли това владение да бъде присъединено от следващия приобретател на имота, ако той също владее на годно правно основание и след реституиране на имота?

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 14 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ЦЕНЕВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 456/2011 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М. срещу решение от 09.12.2010 г. по гр. д. № 7551/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 5745/2009 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. П. и Надежда И. И. иск за установяване, че той е собственик на УПИ I-1919, в кв. 206, по плана на м. „Купен дол“, в землището на [населено място], с площ от 570 кв.м. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност.

С определение № 999 от 27.10.2011 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него материалноправни въпроси: приложим ли е придобивния способ давностно владение по отношение на земеделски имот за времето след м. ноември 1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) и след като имотът е реституиран; добросъвестно ли е владението установено на годно правно основание-дарение; може ли това владение да бъде присъединено от следващия приобретател на имота, ако той също владее на годно правно основание и след реституиране на имота.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното:

От фактическа страна е установено, че през 1965 г. родителите на В. Т., М. Н. К., а към 65 г. с фамилно име В. и Н. В. са сключили с И. Д. предварителен договор за покупко-продажба на 600 кв. м., съставляващи част от място, цялото с площ от 1400 дка, в м. „Купен дол“, в землището на [населено място]. При сключване на договора праводателят е твърдял, че е придобил правото на собственост върху имота на основание замяна от т. п с комисия срещу друг негов имот. Окончателен договор за продажба не е сключен.

През 1991 г. между купувачите М. К. и Н. В. е постигната съдебна спогодба по гр. д. № 4666/1991 г. на III- ти Софийски РС, с която имотът е бил поставен в дял на М. Н. К.. С договор, обективиран в н. а. № 37, т. IIХL по н. д. № 28321/93 г., К. е дарила имота на дъщеря си В. Т., която го е продала на касатора през 2007 г.

Необоснован е изводът, че имотът, предмет на предварителния договор за продажба, е бил внесен в ТКЗС, поради което загубил реалните си граници и не е бил годен предмет на гражданския оборот.

Ако имотът е бил придобит от праводателя по частния договор по замяна, то този имот не е бил включен в блок на ТКЗС, върху него не е упражнявано право на кооперативно земеползване и той е останал собственост на физическото лице, на което е предоставен. Замяна по ЗТПС се е извършвала в случаите, когато имот на нечлен кооператор е бил необходим за оформяне на кооперативен блок. В този случаи имотът е бил заменян с предоставяне на друг, който е бил извън територията, предвидена за включване в стопански блок. Придобитият по замяната имот от ф. л. не членкооператор е оставал индивидуализиран с реални граници и е бил годен обект на гражданския оборот, ако не е бил внесен в кооперативното основание. Съобразно това изводите за нищожност на разпоредителните сделки с имота поради липса на предмет са необосновани, направени при отсъствие на достатъчно данни за правнорелевантните факти.

Ако имотът или част от него е бил предмет на замяна по реда на ЗТСПС, той е подлежал на земеделска реституция, ако не са били налице изключенията, визирани в нормите на чл. 18, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Изводите на съда, че такова ограничение не е било налице, е направен преди делото да е било изяснено напълно от фактическа страна. С гласни доказателства е установено, че в имота е имало построена жилищна сграда с две стаи. Свидетелските показания са непълни относно това кога е построена сградата и кога е премахната и дали е съществувала при влизане в сила на ЗСПЗЗ. Непълно е и даденото заключение от вещото лице, което установява, че в придобития от ищеца имот възстановеният на ответниците се припокрива в рамките на 134 кв. м., означени на скицата, представена към заключението. То не съдържа достатъчно сведение дали в придобития от ищеца имот се намират основи на жилищна сграда, като без значение за спора е дали те са в частта, която се застъпва с възстановения имот, достатъчно е да са в имота, предмет на иска.

Постановяването на решение преди делото да е било изяснено напълно от фактическа страна е съществено процесуално нарушение, което обуславя основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението.

По приложението на института на давностно владение:

Приложението на това придобивно основание по отношение на спорния имот е обусловено от неговия статут.

Ако имотът е бил придобит на основание замяна от т. п с и не е бил внесен в ТКЗС, той не е могъл да се придобие на основание давностно владение за времето до 1990 г. поради забраната за прилагане на този придобивен способ, установена с нормите на ЗРПВПНИ и ЗСГ.

Ако имотът е бил внесен в кооперативното стопанство, давностното владение е неприложимо за периода от кооперирането му до 18.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ), а след тази дата, поради това че процедурата по възстановяването му е била висяща, до възстановяването му с решението на ОСЗ. Решението за възстановяване е от 14.11.2003 г. От тази дата осъществяваното владението върху имота е противопоставимо на реституирания собственик, поради отпадане законовите ограничения за това и при осъществяване на всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ. До предявяване на иска в полза на ищеца е изтекъл краткия давностен срок като се присъедини и владението, осъществявано от праводателката му.

Незаконосъобразно е прието, че установяването на владението от касатора не е доказано поради липсата на нарочен акт за предаване на владението. Законът не установява такова изискване. Със сключването на договора за продажба се счита, че е предадена и фактическата власт върху имота, ако в него не е уговорено друго.

Оригинерното придобивно основание е въведено от ищеца при условията на алтернативност, поради което по него съдът следва да се произнесе след като се е произнесъл по деривативното придобивно основание.

Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия по попълване на делото с относимите за спора факти, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение от 09.12.2010 г. по гр. д. № 7551/2010 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми