Решение № 79 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 622 / 2011 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост на построена върху земеделска земя в зона по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ сграда, след като не е приключила административната процедура със заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение между страните е признато, че ответникът не е могъл да стане собственик на мястото, тъй като не е доказал да го е застроил със сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ?

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА, ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 622/2011 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение № 1036 от 16.11.2011 год. е допуснато касационно обжалване на решение № V-19 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 1099/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1112 от 07.08.2008 год. по гр.дело № 2060/2007 год. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен предявения от касаторите К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. срещу Н. Х. Т. и Б. Г. Т. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на жилищна сграда, построена в новообразуван имот № * по плана на новообразуваните имоти в местността „Б.”,[жк], [община], искът е оставен без разглеждане, а производството по него-прекратено.

Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касационното обжалване е допуснато, за да се отговори на въпроса: налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост на построена върху земеделска земя в зона по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ сграда, след като не е приключила административната процедура със заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение между страните е признато, че ответникът не е могъл да стане собственик на мястото, тъй като не е доказал да го е застроил със сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответниците по касация Б. Г. Т. и Н. Х. Т. са на становище, че жалбата е неоснователна.

Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:

С първоинстанционното решение № 1112 от 07.08.2008 год. по гр.дело № 2060/2007 год. на Бургаския районен съд, потвърдено с първоначално постановеното въззивно решение № І-15 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 759/2008 год. на Бургаския окръжен съд, е бил уважен предявения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, като е признато за установено, че ответниците не са собственици на имот, представляващ земеделска земя с площ от * кв.м. в м.”Б.”,[жк], [община], представляваща имот № * по плана на новообразуваните имоти, при граници: изток-имот № *, юг-улица, запад-имот № * и * и север-имот № *, заедно с построената в този имот триетажна сграда.

С решение № 187 от 23.06.2010 год. по гр.дело № 803/2009 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение в частта относно произнасянето по предявения иск за собствеността на сградата, намираща се в имот № * по плана на новообразуваните имоти в м.”Б.”,[жк], [община] и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на оттменителното касационно решение е посочено, че включването на сградата като предмет на спора не е било установено с категоричност и в това отношение исковата молба е била нередовна, а и в мотивите на въззивното решение също не били изложени съображения относно собствеността на сградата. Според състава на ВКС, І г.о., изричното произнасяне относно сградата е било необходимо и с оглед правилното приложение на материалния закон, предвид разпоредбите на пар. 4а, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4а, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 30, ал. 2 ППЗСПЗЗ и пар. 30, ал. 6 ППЗСПЗЗ, даващи различните разрешения относно сградата в зависимост от това чия собственост е земята.

Със сега обжалваното въззивно решение окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск, че ответниците не са собственици на построената в новообразувания имот № * жилищна сграда, като е приел, че за ищците/сега касатори/ липсва правен интерес от установяването, тъй като силата на пресъдено нещо на решението по този иск не може да преодолее приложението на пар. 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждащ процедура по уреждане на отношенията между собственици и ползватели след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Посочено е, че за зоните по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ законодателят е изключил възможността ползвателите да придобият право на собственост върху подобрения и сгради, отделно от собствеността върху земята/включително и по давностно владение/, както и възможността собствениците по реституция да се освободят от задължението да заплатят подобренията, вкл. и сградите на ползвателите/без значение кога са построени и дали са законни/.

По основанието, при което е допуснато касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че на поставения въпрос: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на построена върху земеделска земя в зона по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ сграда, след като не е приключила административната процедура със заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение между страните е признато, че ответникът не е могъл да стане собственик на мястото, тъй като не е доказал да го е застроил със сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, следва да се отговори положително поради следните съображения:

Незаконосъобразно е изразеното от въззивната инстанция разбиране, че липсва правен интерес за ищците/сега касатори/ да установят, че ответниците не са собственици на сградата, тъй като силата на пресъдено нещо по отрицателния установителен иск нямало да може да преодолее приложението на пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ. Доколкото заповедта на кмета на общината по пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ има за предмет само оценката на земите, сградите и подобренията, в производството по обжалването на този индивидуален административен акт по реда на А. кодекс се разрешава единствено административноправен спор, но не и спор с вещноправен характер между собствениците и ползвателите на земеделски земи.

Когато ищецът може да защити, респ. да реализира претендирано от него право, само след като по съдебен ред бъде отречено правото на ответника, налице е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Правен интерес от отрицателния установителен иск ще е налице, когато са заявени претенции за един и същи земеделски имот, като ищците претендират възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, производството по което все още не е приключило и оспорват правата на ответниците, именно с цел да реализират своето право на възстановяване на собствеността по причина, че само след отричане правото на ответниците тяхното право може да бъде признато. Именно обстоятелството, че процедурата по възстановяване на собствеността все още не е приключила, и то по причина претендирани от ответника вещни права върху същия имот, който спор не може да бъде разрешен по административноправния ред на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на построена върху земеделската земя в зона по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ сграда, независимо, че с влязло в сила решение между страните е било признато, че ответникът не е могъл да придобие собствеността върху мястото, тъй като не е доказал да го е застроил със сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Следователно, касае се за различни процесуални способи за защита, отнасящи се до различни по своя предмет спорове. В случая, за ищците/касатори/ е налице правен интерес да предявят отрицателен установителен иск за собственост, тъй като с евентуалното му уважаване би се разрешил със сила на пресъдено нещо материалноправния спор между страните с оглед двуфазността на реституционното производство, лишаваща ищците от възможността да се бранят срещу владелеца с ревандикационен или положителен установителен иск до завършване на фактическия състав на придобивното основание. Такава вещноправна защита за ищците/касатори/ специалният административноправен ред по пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ не предвижда, поради което е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху сградата.

Налице са предпоставките на чл. 293, ал. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания спорът за принадлежността на правото на собственост върху сградата да бъде разрешен по същество в рамките на доводите, възраженията и оспорванията на двете страни.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № V-19 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 1099/2010 год. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми