Решение № 78 от 02.04.2014 г. по гр. д. № 374/2014 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 ГПК и сл. А извънинстанционният контрол по чл. 303 ГПК и сл. не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
Л. БОГДАНОВА, С. ДИМИТРОВА

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 374 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Образувано е по молба на Териториално поделение на НОИ [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила решение № 198 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 999/2012 г. на Свиленградския районен съд, ГК, II състав. Молителят ТП на НОИ-Х. твърди, че не е участвал в производството по делото, а с решението, чиято отмяна се иска, е уважен установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, като е признато за установено по отношение на Потребителна кооперация „Съгласие“ [населено място], че К. П. Т. от [населено място], за времето от 01.06.1985 г. до 30.12.1990 г. е работел в Районна потребителна кооперация – С., чийто правоприемник е Потребителна кооперация „Съгласие“ [населено място], като е заемал длъжността „електрозаварчик“ в обособено звено „Метален цех“, което с неблагоприятния си ефект го обвързва и накърнява интересите му като трето лице със силата на пресъдено нещо спрямо него. Твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че с него се заобикаля закона с цел да се ползват от ищеца осигурителни права, на базата, на които ще се претендира и категория труд, с което на молителя като трето лице се нанася вреда. Във връзка с това, моли влязлото в сила първоинстанционно решение да бъде отменено и делото върнато на Свиленградския районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по молбата за отмяна К. П. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Л. от АК-Х., я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Ответникът по молбата за отмяна Потребителна кооперация „Съгласие“ [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.

Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Молбата за отмяна е подадена от Териториално поделение на НОИ [населено място], което поделение в разглеждания случай се явява лице, което не е заинтересовано да търси отмяна на влязло в сила решение по дело, в което не е участвало. Това е така, тъй като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. В конкретния случай молителят ТП на НОИ-Х. не е страна по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна. То не е и трето лице по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явява необходим другар по спора с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ между ищеца К. П. Т. и ответната кооперация, чийто спорен предмет е преназначението на друга длъжност за минал период в рамките на съществуващо между страните трудово правоотношение, който спор е граждански и трудов и пенсионният орган, както и административният съд нямат компетентност да го разрешават/в тази насока е и приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1672/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай молителят няма качеството „необходим другар“ в никоя от проявните му форми – задължително или факултативно. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, които условия за молителя като трето лице на процеса по трудовия спор с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ между страните по делото, не са налице. Той би имал това качество в спор по иск за установяване на трудов стаж по чл. 1 ЗУТОССР, в чл. 3, ал. 2 от който е предвидено, че искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ.

В разглеждания случай хипотезата на необходимо другарство съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК не е налице. Влязлото в сила решение на Свиленградския районен съд е постановено по трудов спор с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, по който иск съответното териториално поделение на НОИ не е необходим другар, доколкото спорното право няма посочените по-горе характеристики. С оглед на това обстоятелството, че ТП на НОИ [населено място], молител в настоящото производство, не е бил конституиран като страна – ответник по делото, не опорочава решението и не съставлява основание за неговата отмяна. Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 ГПК и сл. А извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна К. П. Т. направените от него разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14487 от 15.11.2013 г. на Териториално поделение на НОИ [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила решение № 198 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 999/2012 г. на Свиленградския районен съд, ГК, II състав.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ [населено място] да заплати на К. П. Т. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

съдия Светла Димитрова
Светла Димитрова е родена на 26 септември 1956 г. в гр. Тетевен. Завършва „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. В периода 1979 – 1980 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1980 г. до 1982 г. е младши съдия в Окръжен съд – Ловеч. От 1982 г. до 1985 г. е съдия в Районен съд – Тетевен, а в периода 1985 – 1992 г. работи като съдия в Софийския районен съд, след което от 1992 г. до 1998 г. правораздава в Софийския градски съд. В периода 1997 – 1998 г. е член на Висшия съдебен съвет. В Софийския апелативен съд работи в периода 1998 – 2006 г. От 2006 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2016 г. е председател на Трето гражданско отделение. В периода 2003 – 2007 г. е член на централните избирателни комисии за избори на народни представители, на президент и вицепрезидент на Република България и местни избори, а в периода 2007 – 2009 г. с укази на президента на Република България е назначавана за председател на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България и за местни избори. На 20.02.2018 г. е назначена от Съдийската колегия на ВСС за заместник на председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия.