Анотация
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА, ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 4519/2013 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 401 от 04.03.2013 год. по в.гр.дело № 3083/2013 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 190 от 02.05.2012 год. на Софийския окръжен съд по гр.дело № 524/2011 год. за отхвърляне предявените от З. Д. С., И. Г. З., Е. Г. З., М. А. С.-К., М. А. С., В. А. Д., Т. Г. Д., Р. Л. Б., П. Л. Б., Х. А. Д., А. Л. С. и С. Е. М. срещу МВР и Дирекция „УССД“ при МВР искове с правни основания чл. 108 ЗС, за осъждане на ответници да предадат на ищците владението върху УПИ II в кв.4 по регулационния план на курорт Долна баня, отреден за „Почивна станция на МВР“, без построените в него сгради.
Недоволни от решението на апелативния съд са жалбоподателите З. Д. С. ЕГН [ЕГН], И. Г. З. ЕГН [ЕГН], Т. Г. Д. ЕГН [ЕГН], Р. Л. Б. ЕГН [ЕГН], П. Л. Б. ЕГН [ЕГН], Х. А. Д. ЕГН [ЕГН], А. Л. С. ЕГН [ЕГН] и С. Е. М. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], представлявани от адвокат И. К., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е необосновано и неправилно тъй като са налице предпоставките за реална реституция за част от незастроените площи.
Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
От ответника по касация Министерство на вътрешните работи, [населено място], представлявано от юрисконсулт Л. П. е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Постъпила е и втора касационна жалба, подадена от М. А. С. ЕГН [ЕГН] и М. А. С. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], представлявани от адвокатите Е. Т. и Е. С., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е необосновано и незаконосъобразно като постановено в противоречи с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 151 ЗИН/отм./ и чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ („Държавен вестник“ брой 99 от 22.10.2002 год.).
Процесуалният представител адвокат С. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
От ответника по касация МВР, София, представлявано от юрисконсулт Л. П. е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на касационните жалби.
Процесуалният представител поддържа оспорването.
Ответникът по касация МВР-Дирекция М., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Жалбоподателите с искова молба вх.№ 1869 от 13.07.2010 год. са предявили срещу МВР и МВР-Дирекция „М.“ обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за следните недвижими имоти: ливада от 109.600 дка, овощна градина от 5.600 дка и гора от 38.900 дка общо 154.100 дка, находящи се в землището на [населено място] баня, местността „Пчелина“.
На 21.06.2011 год. е образувано гр.дело № 524/2011 год. по описа на Софийския окръжен съд.
С отговора на исковата молба МВР е заявено становище, че министерството управлява имот публична държавна собственост, определен за изпълнение на основание задачи, които съгласно чл. 6, т. 1 ЗМВР и чл. 6, т. 2 ЗМВР са защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред с искане да се извърши косвен съдебен контрол на решение № 27РГ от 14.07.2000 год. на Поземлена комисия-гр.Долна баня за земеделската реституция на наследниците на К. В. М..
С молба /без дата/, подадена от ищцата М. А. С. е заявено, че ищците са собственици на имота и на основание чл. 151 ЗИН/отм./, поради което е добавено това основание като в случай, че не се уважи иска на първоначално предявеното – да се уважи по чл. 151 ЗИН/отм./.
С отговора от 16.11.2011 год. МВР е изразено становище, че пасивната материалноправна легитимация по иска с правна квалификация чл. 151 ЗИН/отм./ е на Министерство на финансите.
По алтернативния иск на основание чл. 151 ЗИН/отм./ липсва определение, че се поставя на разглеждане, а е налице произнасяне с решение № 190 от 02.05.2012 год., че се отхвърлят обективно и субективно съединените искове, предявени с искова молба вх.№ 1869 от 13.07.2010 год. по описа на Софийския окръжен съд от наследниците на Н К. М., с правно основание чл. 108 ЗС срещу МВР и Дирекция „УССД“ при МВР /без да са посочени имотите/.
С решение № 401 от 04.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 3083/2012 год., Софийският апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав е потвърдил посоченото първоинстанционно решение /включително и за А. Л. С., по отношение на която исковата молба е върната и разпореждането е влязло в сила на 25.08.2010 год.-лист 60 от първоинстанционното дело/ като е посочено: по искове с правни основания чл. 108 ЗС за предаване владението на ищците по спора от МВР и Дирекция „УССД“ при МВР върху УПИ II в кв.4 по регулационния план на курорт Долна баня, отреден за „Почивна станция на МВР“ без построените в него сгради.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд след преценка на доказателствата е приел, че имотът, придобит от общия наследодател с нот.акт № 186/1931 год. не съществува в стари реални граници, поради което и Поземлена комисия-Долна баня го е признала за възстановяване без правно основание и решението не може да породи вещно-правно действие, а проведените мероприятия не позволяват възстановяване на собствеността съгласно чл. 10б във връзка с чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Направен е извод, че имотът не е придобит и на основание чл. 151 ЗИН/отм./ тъй като е налице невъзможност за връщане на имуществото по смисъла на посочената разпоредба /по който алтернативно предявен иск липсва диспозитив/.
Решенията и на двете инстанции са недопустими, поради което следва да бъдат обезсилени, а делото върне на първата инстанция от начало на исковата молба при съобразяване и на предявения алтернативно иск по чл. 151 ЗИН/отм./ в сроковете по ГПК, а с оглед депозираните отговори на МВР и доказателства за публична държавна собственост /за целия имот или част от него/ на основание чл. 31 ГПК привлече и Държавата, представлявана от съответния министър.
На основание чл. 151 ЗИН/отм./ ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност, което обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот. Към влизане в сила на решението на Върховния съд № 784 от 21.01.1994 год. по н.дело № 775/2003 год. е действал Законът за горите от 1958 год./отм./, според чл. 1 от всички гори са общонародна /държавна след приемане на Конституцията от 1991 год./ собственост. Едва през 1997 год. с приемането на Закона за горите (ДВ, бр.125/1997 год.) по силата на чл. 6 е разрешено да се притежават гори и земи от горския фонд от физически и юридически лица, както и на общините, наред с държавата. Възстановяването на собствеността е уредено със специалния Закон за възстановяване на собствеността на гори и земите от горския фонд. Този закон има приложно поле спрямо гори, одържавени по посочените в чл. 1 и чл. 2 закони, в които се включва и Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Следва да се съобрази и нормата на чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ във връзка с пар. 34 („Държавен вестник“ брой 98/1997 год.) и трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 108 ЗС, а ответното министерство, което фактически е в имота въз основа на предоставеното му управление, като субституент на държавата е легитимирано да отговаря по иска за ревандикация и по аргумент на чл. 14 ЗДС и чл. 15 ЗДС с оглед твърдението, че имотът е държавна собственост и му е предоставен за управление.
С произнасяне по вещните искове съдът е длъжен да отрази в решението си и настоящата индивидуализация на имотите/имота/ съобразно градоустройствения статут.
При новото разглеждане на делото следва да се ангажират доказателства и за точната дата и година на смъртта на наследодателите на всеки ищец с оглед изискването на чл. 8, ал. 4 ЗН и активната легитимация по обективно и субективно съединените искове.
Поради процесуална недопустимост на първоинстанционното и въззивно решения и тяхното обезсилване – не се дължи произнасяне от касационната инстанция по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване с определение № 614 от 09.12.2013 год., постановено по настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 401 от 04.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 3083/2012 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав и решение № 190 от 02.05.2012 год. по гр.дело № 524/2011 год. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав с оглед указанията.
