Решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г.

    Анотация

    Въпрос
    Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.


    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

    Председател:
    СВЕТЛА ЦАЧЕВА

    Членове:
    АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ

    при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 391 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 290 ГПК.

    С определение № 1170 от 06.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 204 от 21.12.2011 година по гр.д. № 512/2011 година на Варненски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по иск, предявен от З. Г. К. от [населено място] за признаване на установено, че в качеството му на купувач е заплатил на К. А. В. от [населено място] в качеството му на продавач сумата 100000 евро, съставляващи продажна цена по нот. акт № 41от 2009 г., а постановеното по иска решение № 987 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 2101/2010 г. на Варненски окръжен съд е обезсилено като недопустимо. Обективно съединеният иск с правно основание чл. 179, ал. 1, пр. II-ро ЗЗД, предявен от З. Г. К. от [населено място] против К. А. В. от [населено място] за заличаване на ипотека, вписана по нот. акт № 41, т.1, рег. № 640, д. № 37 от 2009 г е отхвърлен като неоснователен.

    Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по прецесуалноправния въпрос относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

    Отрицателния иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува - всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК - оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането.

    В производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът длъжник може да поиска спиране на допуснатото незабавно изпълнение или да поиска спиране по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК от съда, постановил незабавното изпълнение.

    Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането - законът презумира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.

    След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим.

    Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове