Решение № 73 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 810/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, постановено в производство, в което не е била конституирана страна, имаща качеството на необходим другар на някой от ответниците в процеса и може ли необходимият другар да бъде конституиран във въззивната инстанция и какви са нейните правомощия в тази насока?

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:
Добрила Василева

Членове:
Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 810/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 21 от 14.01. 2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1180 от 03.07.2012 г. по в. гр. д. № 573/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г.. К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона и на съществени процесуални правила.

Ответниците по касация Т. С. Т., С. А. Т. и П. А. Т. считат жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение въззивният съд обезсилил решение № 6 от 06.11.2006 г. по гр. д. № 3128/1997 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу Т. Т. за ревандикация на недвижим имот, а заявеното от ответницата възражение по чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на извършени в него подобрения на стойност 181 000 лева е отхвърлено, и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане при участието и на С. А. Т. и П. А. Т. като ответници по иска за ревандикация. Последните, както и ответницата Т., са наследници по закон на А. Г. Т., който не е бил конституиран и не е участвал в развилото се само срещу съпругата му производство.

Въззивният съд приел, че като постановено само спрямо единия от задължителните необходими другари, първоинстанционното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а тъй като производството следва да се развие като триинстанционно по отношение наследниците на неучаствалия съпруг, върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС и при тяхното участие.

Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречие на обжалваното решение с т. 17 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, по процесуалноправния въпрос: недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, постановено в производство, в което не е била конституирана страна, имаща качеството на необходим другар на някой от ответниците в процеса и може ли необходимият другар да бъде конституиран във въззивната инстанция и какви са нейните правомощия в тази насока.

След допускането на касационното обжалване е прието ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в чийто предмет е включен и разглежданият по настоящото дело въпрос като т. 6: „Актуални ли са постановките на т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./“. Според тълкувателния акт ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Посочено е, че постановките на т. 17 от предходното тълкувателно решение в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.

В настоящия случай производството по иска по чл. 108 ЗС е било образувано срещу Т. Т. и има за предмет недвижим имот, придобит възмездно по време на брака й с А. Г. Т., който не е бил страна в производството. Постановеното по този иск решение обвързва и неучаствувалия в производството съпруг с оглед установеното придобивно основание, което придава на двамата съпрузи качеството на необходими задължителни другари при предявяване на ревандикационния иск относно спорния имот – съпружеска имуществена общност. Тъй като междувременно съпругът е починал, правото за участие в делото принадлежи на наследниците му – преживялата съпруга и двете деца С. и П. А. Т..

Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Тъй като в случая се касае до пасивно задължително другарство, според т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по отношение на наследниците на починалия съпруг на ответницата следва да започне с връчване на преписи от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализират правото си на защита.

В обобщение, като е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане с участие на наследниците на съпруга на ответницата, въззивният съд е процедирал законосъобразно и постановеното от него решение ще бъде оставено в сила.

На ответниците по касация Т. Т. и С. Т. следва да се присъдят строените от тях разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 550 лева по договори за правна защита и съдействие № 493186 и № 0616725.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1180 от 03.07.2012 г. по в. гр. д. № 573/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г. да заплатят на Т. С. Т. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 550 /петстотин и петдесет лв. / лева.

ОСЪЖДА Ц. В. И., Д. К. Ш. и С. П. Г. да заплатят на С. А. Т. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 550 /петстотин и петдесет лв. / лева.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми