Решение № 67 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 746/2010 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Обстоятелството, че са изложени допълнително съображения относно абсолютната нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД на същата сделка, поради липса на съгласие относно продажната цена като съществен елемент на покупко-продажбата не води до недопустимо произнасяне на съда по иск с непредявено правно основание, а евентуално би могло да се отрази на правилността на съдебното решение относно приложение на материалния закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА, БОЯН БАЛЕВСКИ

Производството е по чл. 290 от ГПК.Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на [фирма]/н./ срещу решение № 104 от 10.02.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д.№2778/2009 г., с което е оставено в сила решение на СГС, VI-1 състав по т.д. № 01918/2006 г. по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците „С. ЕООД-в несъстоятелност представлявано от управителя и К. П. К.-М. и В. Г. М. и двамата от[населено място] за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на масата на несъстоятелостта на договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.II, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС. Навеждат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ.Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между двамата ответници е сключен договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.II, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС, който е и предмет на предявения от синдика на „С. ЕООД-в несъстоятелност иск с правно основание чл.646 ал.2, т.4 от ГПК. В самия договор „С. ЕООД прехвърля правото на собственост върху имотите срещу 33 броя платени полици за един кв.м.. Приел е , че така формулираната насрещна престация изключва постигнато съгласие между страните, досежно съществен елемент на договора за покупко-продажба, а именно размера на продажната цена. На базата на изложеното, въззивният съд е достигнал до правния извод, че така атакуваната като относително недействителна на основание чл.646 ал.2,т.4 от ТЗ възмездна сделка е абсолютно недействителна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Изложени са и съображенията на съда, че от една страна не се доказва плащане от страна на купувачът под каквато и да е било форма, тъй като получените, като цена на отчуждените мазета, полици не представляват платежно средство , нито се установява издателят им да е получил заплащане срещу тях, като същевременно обаче искът по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ се отхвърля като недоказан, поради това, че ищецът-синдик не е ангажирал доказателство за неравностойност на насрещните престации по атакуваната сделка.Касационно обжалване е допуснато, поради вероятност, че наред със спора , с който е сезиран, съдът се е произнесъл и по спор , по иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД , какъвто не е бил предявен по делото, което би довело до недопустимост на обжалваното съдебно решение.По допустимостта на обжалваното съдебно решение:Видно от изложените правни съображения в мотивите на обжалваното съдебно решение , съдебният състав на въззивния съд е разгледал всички посочени в исковата молба фактически твърдения и правни доводи на ищеца: че сделката е сключена след началната дата на неплатежоспособността, същата представлява разпореждане с вещ от масата на несъстоятелността и даденото по нея значително надхвърля полученото. Обстоятелството, че са изложени допълнително съображения относно абсолютната нищожност по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД на същата сделка, поради липса на съгласие относно продажната цена като съществен елемент на покупко-продажбата не води до недопустимо произнасяне на съда по иск с непредявено правно основание, а евентуално би могло да се отрази на правилността на съдебното решение относно приложение на материалния закон.По основателността на касационната жалба :Касационната жалба е основателна.В нея се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, доколкото съдът е приел, че договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.II, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС е сключен липса на съгласие относно продажната цена като съществен елемент от съдържанието му. Настоящият състав на ВКС счита така наведеното оплакване за основателно, доколкото от съдържанието на уговорките в самия договор във формата на нотариален акт се установява, че продажната цена е уговорена да бъде заплатена под формата на 33 броя полици „С.-С.“. Цената е ясно определена. Следователно съгласие на страните по договора относно продажната цена е налице, а дали тези полици представляват платежно средство, което има съответна материална стойност, е въпрос , който в конкретния спор е от значение при преценка на съответствието на насрещните престации при произнасяне по основателността на иска с правно основание чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ за относителната недействителност на продажбата. Следователно като в обжалваното решение необосновано е прието обратното се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон-чл.26 ал.2, пр.2 от ЗЗД , без да е имало основание за това.Основателно е и второто оплакване в касационната жалба за необоснаваност на обжалваното съдебно решение. След преценка на доказателствения материал по делото, решаващият състав прави констатация , че не се доказва плащане от страна на купувачът под каквато и да е било форма, тъй като получените, като цена на отчуждените мазета, полици не представляват платежно средство , нито се установява издателят им да е получил заплащане срещу тях, като същевременно обаче искът по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ се отхвърля като недоказан, поради това, че ищецът-синдик не е ангажирал доказателства за неравностойността на насрещните престации по атакуваната сделка. При положение, че недвусмислено е отчел липсата въобще на възмездност в уговореното плащане с полици, за които е установено по надлежния ред, че не са редовно платежно средство , то логично следва изводът, че несъстоятелният длъжник се е разпоредил с процесните вещи от масата срещу 33 бр. полици, които по начало нямат никаква материална стойност и следователно е налице елементът от фактическия състав на правото на иск за относителната недействителност в хипотезата на чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ-липсата на адекватност на насрещните престации, т.е. даденото по сделката от страна на несъстоятелния длъжник значително надхвърля полученото по нея / в случая нищо/ и по този начин това разпоредително действие уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността. От изложеното следва , че обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-касационни основания по чл. 281 ал.3 от ГПК и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага събиране на нови доказателства ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като уважи така предявения иск с правно основание чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ като доказан по основание: атакуваната продажба от страна на [фирма] на ответниците -физически лица на вещ от масата на несъстоятелността е сключена на 04.07.2003 г., т.е. след обявената с решение по т.д. №1191/ 2002 г. на СГС начална дата на неплатежоспособността на [фирма] /н./-02.03.2002 г. и даденото по нея значително надхвърля полученото.Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 104 от 10.02.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д.№2778/2009 г като вместо това ПОСТАНОВЯВА:ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН в хипотезата на чл. 646 ал.2, т.4 от ТЗ по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „С. ЕООД-в несъстоятелност-[населено място] спрямо ответниците „С. ЕООД-в несъстоятелност представлявано от управителя, К. П. К.- М. Е.: [ЕГН] и В. Г. М. Е.: [ЕГН] договора за продажба на седем броя мазета в груб строеж по нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.II, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС по иск на синдика на „С. ЕООД-в несъстоятелност-[населено място].Решението е окончателно.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Свързани съдебни актове


Цитирани норми