Решение № 67 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 330/2010 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
За доказателствената стойност на описа, на който се позовава ищеца като документ за собственост на неговата наследодателка.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 330/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С решение № 2559 от 15.05.2009 г. по гр.д.№ 1816/ 2008 г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 484 от 2.11.2009 г. по гр.д.№ 758/ 2009 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. С. И. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място], [община], бивша собственост на неговите наследодатели С. В. и К. И. Н..

Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон поради отказа на съда да приеме за достоверно доказателство представения „опис на изселниците от [населено място]“, където са описани и притежаваните от С. В. имоти- ниви, гори, ливади и др., общо 176, 3 дка.

С определение № 1091 от 3.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за доказателствената стойност на описа, на който се позовава ищеца като документ за собственост на неговата наследодателка.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Съгласно практиката на ВКС, установена с решения, които са постановени по реда на чл.290 ГПК- напр. решение № 446 от 10.01.2011г. по гр.д. № 655/2010г. на II г.о., решение № 223 от 10.05.2010г. по гр.д. № 205/2009г. на II г.о., р.№ 560/ 19.01.2011 г. по гр.д.№ 368/ 2009г. на I г.о. и много други, писмените доказателства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, които са достатъчни за установяване на правото на собственост на одържавени земи и гори в процеса на възстановяването им, са както примерно изброените в текста на закона, така и всички други официални и частни удостоверителни документи, които без да отговарят на изискването за форма за действителност на актовете за прехвърляне на недвижими имоти, пряко или косвено съдържат информация за притежаваните права върху такива имоти. Законодателят е въвел по-облекчен и либерален режим при установяване на собствеността в процеса на възстановяване на земеделските земи, гори и земите в горския фонд, поради което съдебната практика приема, че посочените документи, както и всички други подобни на тях, преценени в съвкупност с всички данни по конкретното дело са годно доказателство за установяване на правото за възстановяване на имотите по двата специални закона- ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Само ако възникне спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ или чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ страната трябва да докаже и съответното придобивно основание.

По настоящото дело ищецът е представил опис на имотите на изселниците от [населено място] от 1929г., с който се е снабдил от Държавен архив, като върху списъка има заверка на длъжностно лице измервач, общински кмет и проверител, и е подпечатан. В този документ С. С. В. е посочена като собственик на процесните ниви и ливади, описани по вид, площ и местности и съобразно установената съдебна практика следва да се приеме, че документът установява факта, че лицето С. В. е притежавала описаните имоти.

Представеното извлечение от книгата на членовете на кооперация „П.“ [населено място] за периода 1921-37 г. установява от друга страна, че К. Н., който е дядо на ищеца, е притежавал 40 дка ниви и ливади.

Въззивният съд е приел, че тези документи не доказват наличие на собственост върху процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС, съответстващо на твърдяния придобивен способ. Поради противоречие на този извод с посочената практика на ВКС по чл.290 ПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като не са изяснени обстоятелствата във връзка с това чие наследство е предмет на искането за възстановяване- на С. В. или на К. Н., както и относно родствената връзка между двамата предвид несъответствието по имена и години на раждане.

Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 484 от 2.11.2009 г., постановено по гр.д.№ 758/ 2009 по описа на Благоевградски окръжен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми