Решение № 66 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Дали право на собственост по чл. 2, ал. 3 ЗОС възниква освен за кооперацията – строител на сградата, но още и за неин частен правоприемник; с решения на общите събрания на две кооперации и приемо-предавателен протокол, транслира ли се вещно право на собственост, съответно права, даващи материално-правна легитимация на правоприемника да се ползва от чл. 2, ал. 3 ЗОС.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА, АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4459/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационни жалби, подадени против решение от 28.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3174/2006 г

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Ищецът РПК „М.“, чрез адв. Е. Я. обжалва въззивния съдебен акт в частта по евентуалния установителен иск за собственост, основан на придобивна давност.

Ответникът С. община, Район „М.“ обжалва същото решение в частта, с която е уважен положителният установителен иск за собственост, основан на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./.

РПК е предявил иск за установяване, че е собственик на „Горублянско ханче“, поради това, че го е получил през 1987 г. от ПК „Девети септември“, която пък го била изградила със собствени средства. Излага доводи за приложимост на чл. 2, ал. 3 ЗОС, като счита, че нормата следва да се тълкува разширително.

В евентуалност поддържа, че е придобила собствеността въз основа на придобивна давност в резултат на владение от 1987 г. до подаване на исковата молба /2004 г./.

Първостепенният съд отхвърлил и двата иска, като първо разгледал този, основан на чл. 2, ал. 3 ЗОС, а след това този по чл. 79, ал. 1 ЗС. Изложил съображения, че и двете претенции са недоказани от ищеца, който не е представил доказателства за релевантни за спора факти.

Софийски градски съд приел, че кооперацията – ищец е собственик на обекта на основание чал. 2, ал. 3 ЗОС, поради което отменил първостепенния съдебен акт в тази част и уважил положителния установителен иск. Въпреки това, разгледал и евентуалния иск, основан на придобивна давност и като приел, че той е неоснователен, го отхвърлил. В диспозитива записал, че оставя в сила първоинстанционното решение в тази част.

По жалбата на С. община.срещу въззивното решение, постановено по първия по ред от евентуално съединените искове:

Тя е срещу решението, с което иска на кооперацията за признаване правото й на собственост, е уважен. Допусната е до разглеждане по въпросите дали право на собственост по чл. 2, ал. 3 ЗОС възниква освен за кооперацията – строител на сградата, но още и за неин частен правоприемник; с решения на общите събрания на две кооперации и приемо-предавателен протокол, транслира ли се вещно право на собственост, съответно права, даващи материално-правна легитимация на правоприемника да се ползва от чл. 2, ал. 3 ЗОС.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:

Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост.

В ЗДИ /ДВ бр. 300/1948 г./ е изяснено, че държавните имоти се управляват и стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети.

Режимът на държавна та социалистическата собственост – кооперативна и държавна след това е доразвит в Закона за собствеността /Изв., бр. 92/1951 г./.

В чл. 7 от същия е определено, че на държавните учреждения и предприятия държавата предоставя управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им.

В Конституцията от 1971 г. няма промяна в предишния режим на държавната собственост, но е извършена систематизация и детайлизиране.

Формите на собствеността, които Конституцията признава са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост.

Изрично е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление, на които се намират отделните части на единния държавен фонд.

Съгласно НДИ от 1975 г. правото на ползване върху държавни имоти може да се отстъпва и на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на ИК ОбНС.

С измененията през 1990г. на Конституцията е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Това е възприето и с Конституцията от 1991 г. Действителното разграничение, обаче, на двата вида собственост, законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА.

Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл. 6, т. 8, използват понятията „преминаване“, „прехвърляне“ на собствеността от държавата на общините.

Част от разпоредбите имат действие само за в бъдеще, други посочват критерия, по който вещи – заварена държавна собственост, стават притежание на общините.

При тази правна уредба, ако спорният имот не е бил рестиутиран на други правни субекти, той би следвало по разграничителния критерий на цитираните правни норми, към датата на влизането им в сила, да се счита държавен или общински. Във втория случай, ако е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 3 ЗОС, законодателят го е изключил изрично от обхвата на общинската собственост. Логическото тълкуване на правната норма води до извода, че сградите и постройките с прилежащия терен, по силата на закона стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили. Законодателят в случая е дал правно значение на факти, които обективно към датата на осъществяването им, не са можели да доведат до транслативно-вещно действие в лицето на строителя /без надлежно отстъпено право на строеж, сградата става собственост по приращение на притежателя на терена/.

Нормата е от материално-правно естество, като едва от датата на влизането й в сила, ex lege, кооперативната организация, доколкото са налице и предпоставките на § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите от 1999, се легитимира като собственик на сградата и на прилежащия терен.

Разпоредбата е специална и поради това не може да се тълкува разширително. С нея, по изключение, извън общите способи по чл. 77 ЗС, е предвидено придобиването на абсолютното вещно право на собственост. Ако собствеността е преди това е била придобита по друг валиден начин /напр. чрез сделка/, то нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС не може да намери приложение. В противен случай, би се стигнало до обезмислянето й – ако кооперацията е собственик на постройката, въз основа на реализираното право на строеж върху държавна земя, не би било необходимо изричното изключване на сградата от общинската собственост, тъй като тя изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991 г. и на общинската собственост.

Адресат на чл. 2, ал. 3 ЗОС е само кооперацията-строител или неин универсален правоприемник.

Няма как по силата на закона собствеността да възникне в направо в патримониума на частен правоприемник на кооперацията – строител, а и не би могло да има валидно частно правоприемство досежно фактически действия /по строежа на сградата/ или на вещното право на собственост /то възниква именно с влизане в сила на специалната норма – чл. 2, ал. 3 ЗОС; дотогава теренът, а и сградата, построена без отстъпено право на строеж, са били притежание на държавата, съответно на общината и разпореждания на кооперацията-строител преди нямат транслативно-вещен ефект/.

Частното правоприемство ще има значение, само, ако кооперацията – праводател по сделката е била собственик и е прехвърлила имота на приобретателя.

Разрешението, дадено от въззивния съд е съответно на даденото по-горе тълкуване.

Настоящият състав, обаче, намира, че по делото е останало неизяснено дали РПК „М.“ /ищец/ не се явява универсален правоприемник на строителя на спорната сграда „Горублянско ханче“ – кооперация „Девети септември“.

По делото е представен протокол от 1987 г., но с него не може да се установи форма на правна реорганизация на кооперацията като правен субект. Съдът е следвало да изиска от ищеца да уточни твърди ли, че е универсален правоприемник на кооперация „Девети септември“ и ако да – под каква форма е осъществено правоприемството, кога и в резултат на това да се преценят доказателствата по делото според действащия материален закон към релевантния за спора момент.

Според Закона за кооперативните сдружавания от 1907 г. кооперацията се счита за възникнала след вписването й в търговския регистър и обнародването му.

Законът за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 282 от 1.12.1948 г., отм./ определя момента на учредяване на кооперацията като юридическо лице – датата на вписването й /чл. 8/. Сливането на кооперации може да се извърши чрез вливане на една или няколко кооперации в друга или чрез сливане в една нова кооперация. Договорът за сливане между управителните съвети и решенията за сливане на общите събрания на кооперациите подлежат на одобрение от Централния кооперативен съюз. С вписване на сливането, ако е под формата на вливане, съдът заличава влялата се кооперация, като продължава да съществува „приемащата“ организация. При сливане в една кооперация се заличават старите /влелите се/ кооперации и на тяхно място възниква нова кооперация, която поема членския състав, активите и пасивите на заличените кооперации. Във всички случаи на сливане, активите и пасивите на слелите се кооперации се приемат след оценка, извършена от Централния кооперативен съюз за тяхната реалност веднага след вписване на сливането.

Съгласно Закона за кооперациите /Изв. Бр. 13 от 13.02.1953 г. в сила до 01.01.1984 г./ кооперациите имат качеството на юридически лица. Правосубектността възниква от датата на регистрация при съответния народен съд /Правилник за кооперативните организации, Изв. бр. 27 от 02.04.1954 г., отм/.

Сливането, вливането и разделянето на кооперативните организации се извършва по решение на общото събрание, събранието на пълномощниците или на конгреса. С това решение се одобряват сключените договори между управителните органи или съответните протоколи. Решенията на общите събрания се одобряват от централните съюзи. След изменението с ДВ, бр. 15 от 1971 г., когато решенията са на трудово-производителните кооперации, те се одобряват от Държавния комитет за битови услуги и Централния съюз на трудово-производителните кооперации, по предложение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

В редакцията на чл. 25 от Правилника според изм. ДВ бр. 68 от 1974 г., решенията на общите събрания се одобряват от Министерството на вътрешната търговия и услугите и от Централния кооперативен съюз по предложение на окръжния народен съвет и на окръжния кооперативен съюз. Решенията на общите събрания на трудово-производителните кооперации за прекратяването им поради преминаване на дейността към други предприятия и организации се утвърждават от Министерството на вътрешната търговия и услугите, от Министерството на финансите и от Централния кооперативен съюз.

При всички изменения на нормативния акт е предвидено, при разделяне да се спазват условията за образуване на кооперативни организации.

Сливането или вливането се регистрира в съответния районен съд, като с него слелите се или влелите се кооперативни организации престават да съществуват, а новообразуваната кооперативна организация става юридическа личност /чл. 28 от Правилника/.

Кооперативната организация преустановява своята дейност и управителните органи преустановяват своите функции също от момента на вписване на решението за прекратяване /чл. 28/ .

Съгласно чл. 9 от Закона за кооперативните организации / ДВ бр. ДВ, бр. 102 от 30.12.1983 г., в сила от 1.01.1984 г., отм., бр. 63 от 3.08.1991 г. /, кооперациите придобиват качеството на юридическо лице от деня, когато определението за вписването им е обнародвано в Държавен вестник. Т.е, вписването във фирмения регистър и обнародването имат конститутивно действие.

При сливане, вливане и разделянето също следва да се съблюдава реда, предвиден в цитирания нормативен акт, който включва задължително вписване и обнародване.

В заключение, жалбата на С. община е основателна и решението в посочената част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По жалбата на касатора – ищец РПК „М.“:

Допусната е до разглеждане по процесуалноправният въпрос за правомощието на съда да разглежда евентуално предявен иск, когато е уважил предпочетения от ищеца обективно съединен иск.

Разрешаването му е свързано с касационните оплаквания за недопустимост, развити по чл. 281 ГПК и според настоящия съдебен състав е от значение за точното прилагане на закона.

При постановения от въззивния съд резултат – уважаване на първия от евентуално съединените искове, решението по втория е недопустимо.Такова се е явило и решението на РС, което е следвало да бъде обезсилено в тази му част, с оглед постановения резултат по предпочитания от обективно съединените искове.

Като се е произнесъл по същество, съставът на Софийски градски съд сам е постановил недопустимо решение. Резултатът по насрещната касационна жалба, обаче, поставя във висящност производството по първия от евентуално предявените обективно съединени искове, поради което се възобновява висящността и по евентуалния иск, който трябва да бъде разгледан по същество, само, ако първият бъде отхвърлен. Ето защо и в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.

МОТИВИРАН от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение от 28.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3174/2006 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми