Решение № 61 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 5701/2013 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в публично заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:
Капка Юстиниянова

Членове:
Л. Богданова, С. Димитрова

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5701 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на А. П. К. и П. С. К. и двамата от [населено място], подадена чрез адвокат Н. А., на Апелативна прокуратура, [населено място] и на Областна дирекция на МВР, [населено място].

А. и П. К. обжалват въззивно решение № 285 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 440/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 215 от 7.02.2013 г. по гр.д. № 2287/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 25 500 лв. на всеки един от тях. Поддържат, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.

Апелативна прокуратура, [населено място] и Областна дирекция на МВР, [населено място] обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са осъдени да заплатят солидарно на А. П. К. и на П. С. К. по 10 000 лв. на всеки един от тях, обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Поддържат, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.

С определение № 44 от 8.01.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Представителите на Прокуратура на Република България и ОД на МВР, [населено място] изразяват становище, че решението в обжалваната от тях част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като критерия за справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД е приложен неправилно и присъдената сума в размер на по 10 000 лв. за всеки един от ищците е завишена. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен доказания обем на действително претърпяните неимуществени вреди. По отношение касационната жалба на А. и П. К. изразяват становище, че е неоснователна.

А. и П. К. изразяват становище, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над по 10 000 лв. до пълния предявен размер за всеки един е неправилно. Справедливият размер за обезщетяване на претърпяните от тях моралните вреди е от по 25 000 лв.на всеки един, затова в обжалваната от тях част решението следва да се отмени и се присъдят още по 15 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на III г.о., като взе предвид доводите във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение в обжалваните части на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика – т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на III г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на IV г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на III г.о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на III г.о. и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.

При този отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира жалбите на Апелативна прокуратура, [населено място] и ОД на МВР, [населено място] за основателни.

В. съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, предл. 2 З. в лицето на Прокуратура на Р България и ОД на МВР, [населено място], от чиито действия на ищците са причинени вреди- незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление от разследващ полицай на 7.10.2010 г., завършило с обвинително заключение от 23.11.2010 г., с мнение за предаване на съд, изготвен обвинителен акт от Районна прокуратура, [населено място] въз основа на който е образувано нох.д. № 90/2011 г. на Пловдивския районен съд, като с присъда от 22.06.2011 г. са признати за невинни по повдигнатите им обвинения по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, потвърдена с решение № 407 от 13.12.2011 г. по нох.д. № 1758/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.

За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв. за всеки един от ищците съдът е взел предвид обстоятелството, че разследването е продължило около година и четири месеца, през който период ищците са били с мярка за неотклонение „подписка“, че са изживяли психически стрес, несигурност за бъдещето, били са злепоставени пред познати и съседи, което е рефлектирало върху доброто им име и представата им за чест и достойнство.

Съдът в настоящия състав намира, че решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение на по 10 000 лв. за всеки един от ищците е неправилно. Неправилно е приложен материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като необходимия за обезщетяване на претърпяните морални вреди размер е завишен.

Установено е по делото, че воденото срещу ищците наказателно преследване във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК- самоволно не по установения от закона ред, осъществили едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, е приключило в сравнително кратък срок /около една година и четири месеца/, като определената мярка за неотклонение е била „подписка“. От показанията на св. Паунова и Х. е установено, че ищците са били притеснени по повод повдигнатото срещу тях обвинение, споделяли пред тях, че се повишили стойностите на кръвното им налягане, че се нарушил съня им, че това уронило авторитета им, като ищеца, който познава като жизнерадостен човек, след случващото се с него станал по сприхав.

Настоящият съдебен състав изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства намира, че в случая те не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на по 10 000 лв. за всеки един от ищците. Отчитайки характера на престъплението за което е повдигнато обвинението, изживените притеснения от факта на повдигнатото обвинение, довели до уронване на доброто им име, психически и социален дискомфорт, но и неговата продължителност, наложената мярка за неотклонение, обстоятелството, че обвинението срещу тях не е за тежко умишлено престъпление, липсата на медицинска документация и експертно мнение за причините за заболяванията, които са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че сумата от по 2 000 лв. на всеки един е справедливият размер, който ще ги репарира.

Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен за разликата над от по 2 000 лв. и до по 10 000 лв. на всеки един ще следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което се отхвърли за сумата от по 8000 лв. за всеки един от ищците/ разликата над 2 000 лв. и до 10 000 лв.за всеки един/.

По изложените съображения във връзка с жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] и ОД на МВР, [населено място] настоящият съдебен състав намира жалбата на А. и П. К. срещу въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. и до 25 500 лв. за неоснователна, поради което ще следва да се остави без уважение, а въззивното решение в тази част се потвърди.

Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 285 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 440/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 215 от 7.02.2013 г. по гр.д. № 2287/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Република България и ОД на МВР, [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на А. и П. К. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за сумата над 2000 лв. и до 10 000 лв. за всеки един и в тази част Постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. К. и П. С. К. и двамата от [населено място],[жк],[жилищен адрес] срещу Прокуратура на Република България, [населено място] и ОД на МВР, [населено място] искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което са оправдани, за сумата от по 8000 лв. на всеки един /осем хиляди/ лева, /разликата над 2000 лв. и до 10 000 лв. на всеки един/.

Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми