Анотация
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, II гражданско отделение, в открито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 693 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и сл.
Образувано е по касационната жалба на Д. М. Б. и С. П. Б. от [населено място], чрез пълномощниците им адвокатите Р. Д., П. С. и Г. А., против решението от 21.04.2012 год. по гр. д. № 226/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.06.2011 год. по гр. д. № 5578/2006 год. на Варненския районен съд. С него касаторите са осъдени да предадат на Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., Ф. Ф. Г., Г. К. Я., М. Г. Я. и Т. Г. Ц. владението върху дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот № * по плана на 8 микрорайон на [населено място], с площ от 230 кв. м., с построената в него къща и лозе с площ от 3 061 кв. м., представляващо поземлени имоти №№ * и * в кв. * по плана на м. „Св. Н.“, [населено място].
По тази жалба е допуснато касационното обжалване на въззивното решение при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с определението от 27.12.2012 год. по настоящето дело. Прието е, че произнасянето по процесуалноправните въпроси, свързани с оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал е в противоречие с разрешението по представеното решение № 171 от 18.06.2009 год. по гр. д. № 6421/2007 год. на I г. о. на ВКС, в което е прието, че простото твърдение, че сравнителните образци не изхождат от наследодателя не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Страната, която оспорва този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. По въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството по оспорване истинността на частен документ също е констатирано противоречие с решенията по гр. д. №№ 569/2010 год. и 5378/2007 год.
В така очертаните рамки на касационното разглеждане на делото, касаторите поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искат неговата отмяна, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. ревандикационният иск срещу тях се отхвърли, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците по касационната жалба, ищци в процеса, чрез процесуалните им представители адвокатите Т. и П., оспорват касационната жалба и искат решението да се остави в сила. Претендират заплащане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното:
Производството е образувано по предявен от наследниците по закон на починалия на 25.03.2006 год. А. И. А. ревандикационен иск против ответниците Б., които противопоставят вещни права на основание оставено в тяхна полза саморъчно завещание от наследодателя. Спорен между страните е преюдициалния въпрос за действителността на това завещание от 15.01.2006 год., оспорено от ищците относно автентичността му в първото съдебно заседание, проведено на 19.02.2007 год. В същото по искане на ответниците, заявили, че ще се ползват от оспореното завещание, е назначена графологична експертиза със задача да даде заключение дали саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя А. А..
Заключението на вещото лице Е. А. е отговорило на поставения въпрос утвърдително, въз основа на сравнително изследване с представените в първото заседание по делото от ответниците Б. писмо от Ат. А. от 20.01.2006 год. до „Я. и Е.“ и пълномощно от него с нотариална заверка на подписа от 9.03.2006 год., които не са оспорени от ищците. Като сравнителен материал са посочени от вещото лице и договор от 5.05.2005 год., тел. азбучник -червен на цвят, тефтер, сив на цвят и данъчна декларация, които не са представени, като вещото лице е установило наличието на съвпадение както в общите признаци на почерка /обработеност, строеж, форма и посока, наклон, свързаност и размер/, така и в частните признаци, по-характерните от които са посочени в заключението.
С оглед оспорване от страна на ищците на представеното и прието заключение на графологичната експертиза е допусната тройна такава със същата задача, като съдът е указал ползването на допълнителен сравнителен материал, посочен от ищците – заявлението за издаване на документ за самоличност на Ат. А. и подписа му по в нотариалния акт № * по нот. дело № */2004 год. на нотариус Ш.. В изпълнение на задължението на съда Б. са представили с молба от 14.04.2009 год. сравнителния материал, ползван от единичната експертиза, между които са и писмото от 20.01.2006 год. и пълномощното от 9.03.2006 год., приети в първото съдебно заседание и неоспорени от страна на ищците.
С молба от 28.04.2009 год. ищците са оспорили част от представения от ответниците сравнителен материал с твърдение, че документите не са написани от наследодателя, в т. ч. и неоспореното при представянето му писмо от 20.01.2006 год.
Оспорено е и заключението на тройната графологична експертиза, установяваща съвпадение в общите и частни признаци на почерка в завещанието и в представения сравнителен материал, като това заключение е извън поставената от съда задача. Вещите лица в съдебно заседание установяват категорично, че завещанието е подписано от Ат. А., както и, че ръкописният текст е написан от лицето, написало и договора от 2005 год., така и, че текстовете в останалите документи са изписани от едно и също лице.
Допуснатата повторна тройна графологическа експертиза също се е отклонила частично от поставената от съда в с. з. на 8.06.2009 год. задача, като е установила с категоричност единствено, че подписът в завещанието е изпълнен от Ат. А.. Разширен е обемът на сравнителния материал с документи, представени от ищците, които ответниците са оспорили с твърдението, че същите не са написани от завещателя, но са подписани от него.
В устните обяснения на вещите лица в откритото съдебно заседание се установява, че е налице сравнителен материал изпълнен от лицето, написало завещанието и друг такъв, който не е на това лице. Експертизата счита, че не може да отговори на въпроса кой е безспорен сравнителен материал.
Във въззивното производство е прието ново заключение на графологична експертиза, установяващо, че завещанието и представения и оспорен в това производство сравнителен материал – писмо, договор от 5.05.2005 год. и оферта за продажба на имот са изписани от едно и също лице.
При горните данни се налагат следните съображения:
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и то чрез пряко и пълно доказване. В този смисъл е утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава.
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН.
Несъмнена е в случая доказателствената тежест за наличието на горните предпоставки на страната на ответниците Б., които са заявили, че ще се ползват от оспореното от другата страна саморъчно завещание на Ат. А. от 15.01.2006 год.
Спорът се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и дали е подписано от него. По втория въпрос приетите заключения на експертизите отговарят утвърдително – завещанието е подписано от завещателя А..
По въпроса дали то е написано от него, единичната експертиза в първоинстанционното производство отговаря утвърдително, приетите заключения на двете тройни експертизи не дават отговор на поставената от съда задача, като се позовават на представения сравнителен материал и от двете страни. Приетата във въззивното производство нова експертиза установява, че тексът е написан от лицето, написало съпроводителното писмо, договора и офертата за продажба на имот, представени в това производство. Съдебно-графологическата експертиза е доказателствено средство за проверка на прието по делото писмено доказателство – саморъчното завещание, като частен диспозитивен документ, по повод оспорването на неговата истинност от другата страна по спора. Поради това и задачата на вещото лице по тази експертиза включва по необходимост отговора на въпроса дали текстът на завещанието е написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и отговор на въпроса дали подписът е негов, и такава е била задачата на всички допуснати в първоинстанционното производство графологически експертизи.
Двете тройни експертизи, приети по делото, не дават отговор на поставената задача в частта й дали текстът на завещанието е написан саморъчно от подписалия го Ат. А., като считат, че сравнителният матерал, представен от страните, обосновава извод само до отговора, че писалото част от тези документи лице е написало и завещанието, и обратното, относимо към представените от ищците документи, за които самите ищци не са поддържали текстът им да е изпълнен от наследодателя, а ответниците са оспорвали това обстоятелството, като са поддържали, че същите само са подписани от него.
Представеният сравнителният материал по повод оспорване на завещанието условно може да се раздели на няколко групи:
1. писмото от 20.01.2006 год. на Ат. А. до лицата Я. и Е. и пълномощното му от 9.03.2006 год. с нотариално заверен подпис, които не са били оспорени от ищците при представянето им от ответниците Б. в с. з. на 19.02.2007 год. Тези доказателства са приети от съда и представляват сравнителен материал, изхождащ от наследодателя и въз основа на който са работили назначените графологически експертизи.
2. останалите, представени допълнително от ответниците писмени доказателства, оспорени от ищците с твърдението, че не са написани от завещателя
3. представените от ищците доказателства, за които не се поддържа да са написани от завещателя, а само подписани от него – заявление до поземлената комисия, заявление до РУСО, молба от 6.07.94 год.
Въззивният съд, за да приеме, че саморъчното завещание е нищожно, не е кредитирал заключението на единичната експертиза, като въз основа на останалите приети заключения е приел, че не е доказано от ответниците, носещи доказателствената тежест, че същото е написано от завещателя с оглед наличието на спор относно автентичността на сравнителния материал, въз основа на който са изготвени експертизите по делото. Установеният безспорно факт, че завещанието е подписано от А. не води до извода, че то е и написано от него, поради което не е установено спазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН.
Въпросът, свързан с оспорването на представения сравнителен материал за изясняване автентичността на оспореното завещание, е приет от настоящият състав в определението по чл. 288 ГПК да е разрешен противоречиво в обжалваното решение и в представеното от касаторите друго решение № 171 от 18.06.2009 год. по гр. д. № 6421/2007 год. на ВКС, I г. о. Според него простото твърдение, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.
Настоящият състав счита, че разрешението, дадено в представената съдебна практика е правилното с оглед разрешаване на споровете при оспорване на автентичност на саморъчно завещание, тъй като да се приеме, че завещанието не е автентично поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал означава във всеки един случай простото оспорване на представените образци от имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме едно завещание за нищожно. Разрешаването на спора изисква излагане на съображения относно спора по представения сравнителен материал въз основа на доказателствената тежест за това на всяка една от страните, с оглед и твърденията й и поддържаните доводи, и въз основа на събраните експертизи по поставената задача за това дали завещанието е написано и подписано от завещателя, въз основа на сравнителното изследване на този материал.
Този спор не е разрешен от въззивният съд, който не е обсъдил доводите на страните, представените от тях писмени доказателства, във връзка с приетите заключения на експертите, и с оглед останалия доказателствен материал по делото. Поради това и с оглед приетото по горния процесуалноправен въпрос за оспорването на сравнителния материал, касационната жалба на Б. се явява основателна. Въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения при обсъждане на доказателствата, довели до нарушение на материалния закон, поради което и следва да се отмени, като следва да се постанови решение от настоящата инстанция с оглед липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия по разглеждането на спора.
По същество се налагат следните съображения:
Оспорването от страна на ищците в производството на приетото заключение на единичната експертиза на в. л. Е. А. е неоснователно, и неправилно въззивният съд не е кредитирал същото, тъй като то е основано на извършено сравнително изследване на текста на саморъчното завещание с представените по делото като сравнителен материал писмото от 20.01.2006 год., изхождащо от А. и пълномощното му от 9.03.2006 год. с нотариална заверка на подписа му. Тези документи не са оспорени от ищците в заседанието, в което са представени от ответниците Б. и изводът на съда, че не са били представени, е неправилен и необоснован. Заключението на графолога е категорично дадено, като работата му и въз основа на непредставен сравнителен материал – договор от 2005 год., азбучник и тефтер, не обосновава извод за некредитиране на това заключение. Последните са представени допълнително от ответниците Б., а оспорването им от страна на ищците е формално, без да се установи с относими доказателства, че същите не изхождат от А., а от друго лице. Последното не е установено и от заключенията на двете тройни експертизи, които също установяват, че част от оспорения сравнителен материал, включващ горните писмени доказателства, е изписан от лицето, писало завещанието. Изводът на съда не е обоснован и от заключението по приетата във въззивното поризводство експертиза, като тези заключения не отговарят на поставената от съда задача. Затова и същите не могат да бъдат кредитирани при решаване на спорния въпрос за автентичността на завещанието. Установените от втората тройна експертиза факти, че част от представените от ищците доказателства не са писани от лицето, писало завещанието, също не опровергават заключението на единичната експертиза и не представляват доказателство относно факта, че изхождат от наследодателя, тъй като и самата страна, представила тези доказателства, не е твърдяла те да са написани от него, а другата страна е поддържала обратното – не са писани от А., но са подписани от него. При липсата на необходимост тези доказателства, част от тях представляващи бланки, да се попълват саморъчно, то писането им от трето лице не е в подкрепа на тезата на ищците. Последните не са провели насрещно доказване с представяне на други доказателства, които съобразени от вещото лице и от съда да разколебаят изводите по спорния въпрос, обоснован от заключението на първата графологична експертиза, на което кореспондират и частично останалите събрани такива.
Поради тези съображения за наличието на безспорен сравнителен материал, изхождащ от завещателя и при категоричното заключение на единичната експертиза на графолога в. л. Е. А., с което тройните експертизи частично кореспондират относно потвърдения и от тях факт, че завещанието е подписано от завещателя, настоящият състав счита, че същото е написано и подписано от него, поради което е действително и е породило правно действие. Ответниците Б. се легитимират за собственици на имотите, предмет на предявения против тях ревандикационен иск, на основание завещателното разпореждане на собственика им и искът по чл. 108 ЗС на наследниците по закон на завещателя се явява неоснователен.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия следва да се постанови друго, с което ревандикационният иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода по него се дължат и направените от ответниците, сега касатори разноски по делото общо в размер на сумата 8 115.32 лв. за всички инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 777 от 21.04.2012 год. по гр. д. № 226/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. П. Я., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон – Г. К. Я., М. Г. Я. и Т. Г. Ц., от Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А. и Ф. Ф. Г. срещу Д. М. Б. и С. П. Б. искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот № * по плана на 8 м. р., с площ 230 кв. м. по документ, а по скица от 243 кв. м., с построената в него къща и на лозе с площ 3 061 кв. м., представляващо поземлени имоти №№ * и * в кв. * по плана на м. „Св. Н.“ в [населено място], като неоснователни.
Осъжда Г. К. Я., М. Г. Я., Т. Г. Ц., Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А. и Ф. Ф. Г. да заплатят на Д. М. Б. и С. П. Б. направените по делото разноски в размер на сумата 8 115.32 лв. /осем хиляди сто и петнадесет лева и 32 ст./
Решението е окончателно.
