Решение № 59 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 3340 / 2015 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
По въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ТОМОВ , ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Антонова

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 3340/2015г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Н. Г. Ц. срещу решение №528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд.

Прокуратурата обжалва решението в частта , с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 15 000 лева, касаторът Н. Г. Ц. обжалва решението в частта , с която след отмяна на решение от 1.06.2014г по гр.д № 14041/2013г на Софийски градски съд в една част ,въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение и искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лева ,включително с потвърждаване на решението за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 50 000 лева . В частта , с която е присъдено обезщетение за имуществените вреди в размер на 9 963,89лв, първоинстанционното решение е влязло в сила .

Касационната жалба на Прокуратурата на Р. България съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , незаконосъобразно и необосновано. Определеният от въззивната инстанция размер на обезщетението е несъответен на претърпените неимуществени вреди , те са в по-ограничен обем и интензитет. Ищецът не е бил задържан под стража, забраната да напуска страната е за кратък период . Неговата политическата и професионална реализация не са засегнати, щом ищецът продължава да се занимава с политика и преподавателска дейност , да заема ръководна длъжност в ПП «Нова алтернатива». Изтъква се и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила ,поради неизпълнение на задължението да се обсъдят всички обктоятелства от значение за размера на обезщетението и те да се преценят конкретно. Нарушен е принципа в чл. 52 ЗЗД, обезщетението е завишено. Оспорва се касацационната жалба на ищцовата страна .

В касационната жалба на Н. Г. Ц. се изтъква съществено нарушение на съдопроизводствените правила ,незаконосъобразност и необоснованост . Нарушено е изискването за задължителната преценка на всички конкретни , обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на спрадедливостта в чл. 52 ЗЗД . Не са обсъдени доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото. Законът е приложен неправилно, тъй като обезщетението не е определено по справедливост и е занижено . Конкретно претендираните вреди от воденото наказателно производство са доказани , но са недооценени и решението е необосновано .Не са оценени вредите от разклатения професионален авторитет и продължаващото и понастоящем негативно отражения на обвинението върху психиката и авторитета. Единственият мотив за намаляване на обезщетението при фактическата обстановка по делото не може да бъде споделен. Оспорва се касационната жалба на Прокуратурата на РБ.

С определение №1145 от 30.11.2015г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби и на двете страни при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер , указани в ППВС №4/68г, включително за случай , при който въззивният не възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за справедливо и го намалява .

Софийски апелативен съд е намалил наполовина присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по иска на основание чл.2 ал.1 т.3, предл. първо ЗОДОВ, съответно е отхвърлил и потвърдил отхвърлянето на иска да пълния му размер , въпреки споделения и от въззивната инстанция извод за безусловно изпитван от ищеца като обвиняем стрес и тревога във връзка с ”показно” водения наказателен процес срещу него, засилван от медийното отразяване на разследването и публичното разгласяване на обвиненията . Мотив за намаляване на обезщетението са недостатъчните доказателства за реално претърпени морални вреди , доколкото личната ценностна и нервна система, социалният опит и подкрепата на околните са решаващи и обосновават нееднакво възприемане и реакция на различните хора спрямо идентичен стресоген. Извод за събирани по делото екзактни доказателства за потенциални вреди от неимуществено естество , но недостатъчно такива за реално претърпени морални вреди , въззивния съд е направил от това ,че са ангажирани единствено показанията на съпругата на ищеца , в които имало повече изводи и предположения , отколкото показания за първични възприятия.

По поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква ,че въззивният съд е обективирал разрешение противно на установената задължителна практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД и процесуалното задължение да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер , когато се касае за накърнено добро име и засегнат авторитет в сферата на професионална реализация , свързана с управлението на публични средства от лице ,чието служебно и обществено положение е израз на оказано по- високо обществено доверие. За справедливия размер на обезщетението въззивният съд дължи собствени съображения, основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД , както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о,реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о, реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о. ,реш.№215/2014г по гр. д. №1287/2014г ІІІ г.о . Когато изтъква прекомерност на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определя по – нисък размер ,въззивният съд трябва да мотивира и обоснове този размер на обезщетението не абстрактно и по отрицателен път,включително ако приема част от моралните вреди за недоказани. Съдът трябва да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко едно от тях , да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността , общественото положение и здравето на ищеца при обсъждането на доказателствата . За степента на общественото злепоставяне , опетняване на доброто име на обвиняемия и накърнен професионален авторитет от незаконно обвинение с обществен отзвук, свидетелските показания на неговата съпруга не са от решаващо значение .Обсъждането на всички обстоятелства с оглед обезщетяване на тази категория морални вреди при лица, заемали високо обществено положение и длъжности, свързани с управление на публични средства , не се изчерпва с ангажираните свидетелски показания за въздействието на обвинението върху психиката и поведението на ищеца в най-близкото семейно обкръжение. За да се установяване на подобни вреди решаващо се съобразяват фактите от обективно естество , като вида заемана длъжност , включително съответните професионални и морални изисквания при нейното заемане като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца.Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за злоупотреба с публични средства и служебно положение , степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната , професионалната, академичната, обществената или друг вид реализация при ищеца , като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване. Връзката между тези факти ще определи в конкретна степен злепоставящото въздействие на обвинение в извършване на престъпление по служба ,като собствен решаващ извод на съда.

Предвид гореизложеното, касационната жалба на Н. Г. Ц. за занижен размер на обезщетението е частично основателна , докато касационната жалба на Прокуратурата на РБ за незаконосъобразно завишен размер на обезщетението е по същество неоснователна , доколкото обстоятелствата , които решаващо е следвало да се преценят в случая , а не да се игнорират от въззивния съд като недоказани , обосновават завишаване на присъденото обезщетение по размер .

Ищецът Н. Г. Ц. е бил привлечен като обвиняем след възобновяване на наказателно производство ,водено от СВОП срещу него през периода 07.03.2001г до 08.11.2002г първоначално за престъпления по чл. 220 ал.1 НК и чл.387 ал.1 НК в качеството му на директор на Дирекция „Управление на доставките” в МО. Предварителното производство по ДП№ІV-СП2/2001г. е било прекратено поради липса на престъпление, но с постановление от 21.08.2009 на ВАП прекратяването е отменено и с постановления от 19.11.2009г и 23.11.2009г ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.282 ал.2 ,вр. ал.1 ,пр.1 и 2 ,вр. чл. 26 ал.1 НК, обхващащи общо осем отделни деяния ,като извършени от ищеца през 1999г в качеството му на директор на Дирекция „Управление на доставките” в Министерство на отбраната и като управител на [фирма] – дружество с държавно имущество . Обвинение за още три отделни деяния по същото време и при същата квалификация е повдигнато с постановление от 04.12.2009г , а след като предварителното разследване е обединено в едно производство , с постановление от 11.05.2010г е повдигнато обвинение в седем отделни деяния – престъпления по чл.282 ал.3 ,вр ал.2 ,пр.1 и 2 вр чл. 26 ал.1 НК ,извършени от Ц. в двете му качества. По така внесеното в съда обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления , ищецът е оправдан последователно от три съдебни инстанции ,като окончателното решение на ВКС е влязло в сила на 01.06.2012г. Според решението на съда деянията са несъставомерни. Подсъдимият не само не е извършил вменените му длъжностни престъпления по чл. 282 НК при упражняване на властническите правомощия , но и като управител на търговското дружество с държавно имущество не е ощетил министерството. Ищецът не е осъждан. От Прокуратурата на РБ не се изтъкват и обстоятелства ,подлежащи на съобразяване съгласно по т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК , макар че към момента на предявяване на иска срещу ищеца са водени и други наказателни производства ,по които е оправдан. По времето , когато срещу Ц. са повдигнати и поддържани процесните обвинения , същият се е ползвал с висок авторитет, като е имал в актива на своята професионална и политическа кариера редица заемани отговорни държавни длъжности , включително като съветник в политически кабинети и Министър на отбраната на РБ (2008-2009г). Предвид неговото високо служебно и обществено положение и възходяща до момента кариера, злепоставящият ефект на повдигнатите обвинения е значителен , предвид широката им медийна разгласа и фактът, че случаят е изтъкван при правителствени доклади като пример за държавна политика в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Независимо от това ,че за исковите периоди на наказателно преследване , от 2001 до 2003г и след 2009г. до влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е продължил дейността си на университетски преподавател и не е престанал търси професионална и обществено-политическа изява под различни форми , широкият обществен отзвук на обвиненията след 2009г е повлиял осезаемо негативно на неговата репутация .Липсата на ангажирани формални, или по израза на въззивния съд – екзактни доказателства ,не е основание тази вреда да остане извън подлежащите на обезщетяване. На обезщетяване подлежат изтъкнатите в исковата молба вреди – накърняване на доброто име на почтен гражданин , затрудняване при професионалната реализация. Последната се изразява в това ,че предвид своята на 55 годишна възраст ищецът е имал основание да разчита на изгражданата успешно с годините професионална кариера в сферата на държавното управление , на обществено признание , а това негово основателно очакване е било безусловно накърнено от обвиненията в престъпления и причинена щета на държавата над един милион лева .

Накърнени са били и конституционно гарантирани негови права , което е отчетено при решаващите съображения на въззивния съд , но не в достатъчна степен . В хода на производството Ц. е бил принуден да се съобразява с ограниченията ,произтичащи от мерките за неотклонение „подписка и „парична гаранция”. Наказателтното производство е включвало досъдебна и съдебна фаза на три инстанции, което е от значение за напрежението и усилията на ищеца при осъществяване на защитата му. Воденото наказателно производство е довело да обичайните за всеки човек негативни изживявания и огорчения , стрес и тревога , засилени показността на процеса. Здравословни усложнения не са претендирани като вреди. Макар и за кратък период, на ищеца е било забранено да напуска страната.В конкретна степен от показанията на св. Б. се установява проявата на вредите от обвиненията . Ищецът е полагал усилия да съхрани спокойствието на своето семейство ,свидетелските показания на лицата от най- близкото обкръжение също следва да се ценят при оценката на вредите върху психиката и емоционалната сфера.От значение е отчетеното от въззивния съд, че след първоначалното прекратяване на наказателните производства до възобновяването им през 2009г за деяния, извършени преди десет години , не са търпяни конкретни вреди , но следва да се отчете и засиленото притеснение , смут и възмущение в резултат на подновеното именно по този начин наказателно преследване. Същото , освен че е незаконно,се оказва и неразумно продължително в своята предварителна фаза , въпреки че вредоносните последици от продължителността не са така значими , както в други случаи.

От друга страна , всички обвинения са били съврзани с дейността на Ц. като високо поставен служител в Министерство на отбраната , на когото е поверено управлението на имущество от особена за страната важност .Макар да е обвинен за деяния извършени в бивше негово качество , касае се за обвиненията в длъжностни престъпления ,ощетяващи държавата . Това сериозно е накърнило репутацията и доброто му име. Негативният ефект от това ищецът е понесъл в една все още активна от гледище на професионалната му реализация възраст. В конкретна степен се установяват и негативните лични преживявания. При така установената степен на засягане на неимуществени блага въззивният съд правилно е съобразил , че присъденото на първа инстанция обезщетение е било завишено , но сам е определил едно занижено по размер обезщетение . Като се вземат предвид броя и тежестта на деянията,за които е постановена оправдателна присъда, вредоносната продължителност на наказателното преследване на два етапа от общо четири години, негативният ефект върху личността и най- вече върху доброто име на ищеца, изграждано с години , справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20 000 лева.Този размер удовлетворява обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено –икономически условия на живот ,с оглед конкретните обстоятелства по делото .

Предвид гореизложеното , оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради завишаването му , т. е в частта , с която е потвърдено присъждането на обезщетение до размера на сумата 15 000 лева, са по същество неоснователни . Основателно е оплакването на касатора Ц. за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД , довело до занижаване на обезщетението. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , в една част решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3, предл първо ЗОДОВ да се уважи за още 5000 лева , със законните последици .Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. Над сума от 20 000 лева претендираното обезщетение е прекомерно , поради това следва да бъде потвърдено отхвърлянето на иска в тази част , до пълния заявен размер на обезщетение от 50 000 лева.

На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, за настоящата инстанция те подлежат на присъждане в размер на 30 лева,за държавна такса . С оглед изхода на делото ,съобразно допълнително уважената част от иска , следва да се присъдят част от разноските на ищеца за адвокатска защита на въззивна инстанция . Те са в тежест на ответника , възлизат на 600 лева и следва да се присъдят с настоящето решение .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отхвърлен предявения от Н. Г. Ц. против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления от общ характер по чл.282 ал.3 ,вр ал.2 ,пр.1 и 2 вр чл. 26 ал.1 НК,за които е оправдан с влязла в сила присъда , над размера на присъдената сума от 15 000 лева до размера на сумата 20 000 лева , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата 01.06.2012г до окончателното изплащане и вместо това постановява :

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на, Н. Г. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,със съдебен адрес адв. И. В. от САК , още 5 000 лева (пет хиляди лева)обезщетение за неимуществени вреди , причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпления от общ характер по чл.282 ал.3 ,вр ал.2 ,пр.1 и 2 вр чл. 26 ал.1 НК,за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 01.06.2012г . до окончателното изплащане ,както и за му заплати допълнително сумата 630 лева разноски по делото

ОСТАВЯ В СИЛА решение№528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд в останалата част.

Решението е окончателно.

 


Свързани съдебни актове


Цитирани норми