Решение № 56 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 796/2012 г.

    Анотация

    Въпрос
    Сключена ли е продажбата чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на пар. 5 от закона и изтекла ли е в полза на последната от ответниците Ц. М. кратката придобивна давност, на която се позовава, при вписана искова молба срещу праводателя й и привличането ѝ като ответник в процеса?


    Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 март през 2013 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    МАРИЯ ИВАНОВА, ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №796/12 г., за да се произнесе, намира следното:

    Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

    ВКС на РБ разглежда касационната жалба на [община], чрез юрк. М. Д., срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №615/11 г., с което са отхвърлени предявените от общината срещу ответниците - физически лица обективно съединени искове за: признаване нищожността на договор от 3.07.95 г. за приватизационно продажба на недвижим имот - магазин, като сключен чрез подставено лице, на осн. пар.5 от З. /отм./; за отмяна на договора за дарение на същия имот, скл. с нот. акт №151/3.07.95 г., поради липса на основание, симулация и нарушение на забраната по чл. 41, ал. 2 З.; за признаване нищожността на договор за доброволна делба на имота между надарените ответници от 12.06.97 г. и за обезсилване на нотариалните актове за последващите прехвърлителни сделки с имота /вкл. с реална част от него/, като последица от нищожността на приватизационната продажба и дарението; за осъждане на ответниците, които владеят имота да го предадат на ищеца на осн. чл. 108 ЗС. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на решението на въззивния съд, като „втора първа инстанция" по ГПК, отм. и евентуално поради противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №562/05 г. на ВКС, второ г.о. по въпроса: сключена ли е продажбата чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на пар. 5 от закона и поради значението за спора и за точното прилагане на закона на въпроса: изтекла ли е в полза на последната от ответниците Ц. М. кратката придобивна давност, на която се позовава, при вписана искова молба срещу праводателя й и привличането й като ответник в процеса.

    В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.

    Ответницата по жалба Ц. М. я оспорва като неоснователна. Същевременно възразява и пред тази инстанция, че въззивното решение е недопустимо по последните три иска, които са предявени повторно, след като производството по делото е прекратено поради недопустимостта им и при наличие на по - рано заведено висящо дело по същите искове. Останалите ответници не изразяват становище.

    ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Производството пред инстанциите по същество е по реда на ГПК, отм. Съгласно ТР на ВКС, ГК №1/01 г. т.19: „Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани".

    П. решение е обжалвано изцяло от ищеца - общ. К.. В. съд, както и първоинстанционният, е приел, че е сезиран и дължи произнасяне по посочените по -горе четири иска. Приел е, че нарушената забрана по чл. 41, ал. 2 З. е въведена като основание за нищожност на дарението, наред със симулативността му - като прикриващо продажба на имота. Според АС твърдяната симулация не се установявава, а оттук и нарушението на забраната за разпореждане чрез продажба със закупения

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове