Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Процесният имот е бил отчужден през 1959 г. за кооперативно и групово жилищно строителство, като отчуждаването е било отменено със заповед на кмета на СГО от 19.12.1994 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, т.е. за времето от началото на твърдяното владение до отмяната на отчуждаването имотът е бил собственост на държавата и като такъв не е могъл да се придобие по давност по силата на общата забрана на чл. 86 ЗС в редакциите му от 1951 г. до изменението му през 1996 г. По отношение на периода след отмяната на отчуждаването невъзможността за придобиване по давност на процесните идеални части произтича от забраната на чл. 59 ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г.- 2001 г./ не обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на ЗТСУ владението на реална част от парцел не е годен придобивен способ както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 154/86 г., ОСГК/. За периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл. 200 от същия закон, при което, за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част от имота.