Решение № 49 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 2843 / 2013 г.

    Анотация

    Въпрос
    За пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.


    Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:
    ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

    при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 2843/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

    Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

    Подадена е касационна жалба от Н. С. Д. чрез адв. Б. Ж. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 174 от 19.10.2012г. по гр.д.№ 332/2012г.

    Ответникът [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

    В отговора на третото лице-помагач Министерство на земеделието и храните също се поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.

    Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК по правния въпрос за пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.

    На така поставения правен въпрос е даден отговор в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Прието е, че ограничението в чл. 269 ГПК в обсега на дейността на въззивния съд до посоченото в жалбата , извън задължението му да провери служебно валидността и допустимостта на решението, се отнася само до изясняване на фактическата страна на спора. В изпълнение на основополагащия принцип за законност, въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване.

    По основателността на жалбата.

    Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът Б. И. Ж. е предявил иск за предаване владението на имот с площ от 1219 кв.м. в землището на [населено място] м.”Доргута” , включен в имот 10135.3514.216 по действащата кадастрална карта, възстановен в стари реални граници при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил иска и е противопоставил свои права върху имота с твърдението, че го е придобил с договори за продажба , сключени по реда на З. /отм./ от 15.07.1999г. за 75% и 27.12.2000г. за 13.11% от капитала „Водно строителство [фирма].

    При тези твърдения на страните за разрешаването на спора за собственост е приложима разпоредбата на пар. 6, ал. 6 З. /отм./. Тя е императивна и предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и когато в активите на държавни или общински предприятия са включени имущества, собственост на правоимащите по ЗСПЗЗ, те се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на З.. С решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр.д.№ 5857/2007г. ВКС, І г.о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК и сл. в тълкувателната му част е прието, че при спор за собственост дали конкретен имот, бивша земеделска земя, възстановен на правоимащите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е подлежал на земеделска реституция и дали решението на поземлената комисия като административен акт е проявило конститутивно действие, меродавен е моментът на преобразуване на държавната фирма със съответното право на стопанисване и оперативно управление в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Също така с решение № 205 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г., на ВКС I г. о. е дадено тълкуване на разпоредбата на пар. 6, ал. 6 З. /отм./ в смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да възстанови реално собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Ако е издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то не би могло да се противопостави на купувача по приватизационната сделка, съответно на приватизираното търговско дружество. Това тълкуване се споделя и от настоящия състав. Доводите на касатора за необходимостта от изоставяне на тази практика не се споделят от настоящия състав. Общ принцип на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове