Решение № 43 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 1283/2012 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
Извод за липсата на правен интерес по претенция, спрямо която обстоятелствената част и петитума не са редовни не може да се изведе, тъй като преценката за наличието или липсата на абсолютни процесуални предпоставки се прави само по отношение на редовна искова молба, т.е. по отношение на процесуално допустим иск. Произнасянето по нередовна искова молба е процесуално недопустимо и води до недопустимост на съдебния акт.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ХИТОВА, ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1283/2012 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

К. Х. С. е подал касационна жалба против решение № 5168 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 12889/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение /ГО/, I брачен въззивен състав /I б.в.с/.

Ответникът по касация – М. А. Р. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 5168 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 12889/2011 г. на СГС, ГО, I б.в.с. е обезсилено решение № III – 80 – 116 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 11011/2010 г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 80 състав, прекратени са производствата пред двете инстанции и е осъден К. Х. С. да заплати на М. А. Р. деловодни разноски в размер на сумата 1640 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел по предявения от К. Х. С. против М. А. Р. иск с правно основание чл. 123, ал. 2 СК, че въпросите относно местоживеенето на детето и неговите контакти с бащата са уредени със спогодба, одобрена по гр. дело № 10585/2011 г. на СГС, ГО, втори брачен въззивен състав, а производството по жалбата на К. Х. С. срещу първоинстанционното решение в частта относно родителските права и издръжката е прекратено поради оттеглянето й. Решаващият състав е констатирал, че между същите страни е било висящо гр. дело № 1246/2012 г. на друг състав на СГС, образувано по въззивна жалба на К. Х. С. срещу първоинстанционно решение, с което е било заместено съгласието му за извеждане на детето от страната и снабдяване с необходимите за това документи. Въз основа на така приетите обстоятелства СГС е изложил извод за липсата на правен интерес от иска и съответно за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение.

С определение № 175 от 08.02.2013 г. на ВКС по настоящето дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка на процесуалната допустимост на съдебния акт предвид данните за вероятна процесуална недопустимост. С определение № 178/25.07.2013 г. на ВКС по настоящето дело производството е било спряно до приемане на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГКТК. С определение № 321 от 20.12.2013 г. на ВКС по настоящето дело производството е било възобновено предвид обявяване на Тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС на 09.12.2013 г.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. След проведеното производство по чл. 129, ал. 2 ГПК пред районния съд във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата – протоколно определение от 14.02.2011 г. по гр. дело № 11011/2010 г. за оставяне на исковата молба без движение недостатъците на исковата молба не са били отстранени. Първостепенният съд е констатирал, че ищецът не е посочил исканото разрешение във връзка с пътуването на детето, за кои конкретни пътувания се отнася, за какъв период от време, за кои държави и за какви конкретни нужди на детето. С молбата, постъпила в районния съд на 23.02.2011 г. недостатъците на исковата молба не са били отстранени. В хода на производството пред въззивната инстанция е било констатирано от съда, че след постановяване на първоинстанционното решение са настъпили промени в релевантните за делото обстоятелства, постигната е била спогодба между родителите по гр. дело № 10585/2011 г. на Софийски градски съд за местоживеенето на детето – К. К. С. при майката в Италия, за неговите контакти с бащата, за заплащане на издръжка от последния, който е оттеглил въззивната жалба срещу първоинстанционното решение относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето при него и издръжката. Изброените обстоятелства имат пряко отношение към редовността на исковата молба – обстоятелствена част и петитум, тъй като искането да се разреши пътуване на детето от България в Италия не е съобразено с установеното местоживеене на същото, което вече е в Италия. При това положение е било необходимо обстоятелствената част и петитума на исковата молба да се приведат в съответствие с настъпилата промяна в обстоятелствата, засягащи местоживеенето на детето, която промяна рефлектира върху исканото разрешение за извеждане на детето и по – конкретно върху дестинациите по отношение, на които се иска заместващото съгласието на родителя съдебно разрешение, респективно обосноваване на интереса, който детето ще има от постановяване на съдебното разрешение. Освен това в уточняващата молба ищецът не е посочил периода от време, в който претендира получаването на разрешение за пътувания на детето в изброените държави.

Извод за липсата на правен интерес по претенция, спрямо която обстоятелствената част и петитума не са редовни не може да се изведе, тъй като преценката за наличието или липсата на абсолютни процесуални предпоставки се прави само по отношение на редовна искова молба, т.е. по отношение на процесуално допустим иск. Произнасянето по нередовна искова молба е процесуално недопустимо и води до недопустимост на съдебния акт, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г., които не са загубили своето значение. Предвид тези разяснения и съдържащите се в ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/2013 г. относно инстанцията, на която се връща делото за ново разглеждане, при процесуална недопустимост на въззивното решение, преди да се произнесе по същество въззивният съд е следвало да отстрани нередовностите на исковата молба, засягащи основанието и петитума, посочени по – горе. Като не е процедирал по този начин въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5168 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 12889/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I брачен въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми