Решение № 42 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 3342 / 2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Предмет на иска е само 1500/3977 части от имота, за които е установено че се владеят от ответницата. Като е уважил иска за целия имот съдът се е произнесъл извън заявения петитум, поради което решението в тази част е недопустимо. Това е основание да се обезсилят както първоинстанционното, така и въззивното, с което първоинстанционното е потвърдено в тази част.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3342/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение № 607 от 16.12.2016 г. е допусната касационна проверка на решение № 117 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 96/2016 г. Ловешки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 160 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 284/2015 г. на Тетевенски районен съд, в частта, с която С. Д. е осъдена да ревандикира имот № 037041 с площ от 3.977 дка в землището на [населено място], м. „Гераня”, [община]. Проверката е допусната по процесуалния въпрос за допустимостта на решението предвид заявения петитум за ревандикиране на 1500/3977 ид. ч. от този имот.

Ответниците по касация не са взели становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 284/2015 г. на Тетевенски районен съд е образувано по предявен от предявените от А. А., Р. М. и А. А. срещу С. О. Д. установителни искове за собственост на недвижими имоти: № 037041 с площ от 3.977 дка и № 037042 с площ от 0.985 дка, двата в землището на [населено място], м. „Гераня”, обл. Л. съединени с ревандикационни искове за: овощната градина, съставляваща имот № 037042 по КВС с площ от 0.985 дка и за 1500/3977 ид. ч. от овощната градина № 037041 по КВС, цялата с площ от 3.977 дка.

Ответницата е противопоставила възражение, че в полза на наследодателя й О. Ш. И. е било възстановено правото на собственост на владяната от нея земя, предмет на исковете. От представеното от ответницата решение № К 457 от 25.02.1998 г. на ОСЗ-Т. съдът е приел за установено, че то не легитимира ответницата като собственик на заявените за възстановяване имоти, между които и нива от 3.000 дка в м. „Г.”, в землището на [населено място], тъй като с него само се признава правото на възстановяване на заявените имоти, които са индивидуализирани с местонахождение и площ. Решението не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 З., тъй като в него имотите не са индивидуализирани с граници и съседи въз основа на одобрен и влязъл в сила план и към него не са приложени скици, съгласно изискването на чл. 18 б „ж“, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Правото на възстановяване е признато въз основа на подадена от И. клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, в която е заявил, че е притежавал 3 дка в м. „Г.”. Извършено е заснемане на заявения имот с проектен № 037058 с площ от 2.704 кв. м. С приета техническа експертиза е установено, че част от имот № 037041, с площ от 0.832 дка. и целия имот № 037042, с площ от 0.985 кв. м., съвпадат с имота, заснет с проектен № 037058. Поради застъпването на заявения за възстановяване имот от наследодателя на касаторката с възстановените на ищците, процедурата по преписката, образувана по заявление на О. И., не е завършена. Приел е за установено и това, че касаторката е упражнявала фактическа власт върху спорните имоти, но владението не е било спокойно, поради множество спорове между страните и сезиране на институции с проблема от страна на ищеца А. А..

Въз основа на така установените факти е формирал правния извод, че исковете са основателни и ги е уважил, като е осъдил касаторката да предаде владението на целия имот № 037041 с площ от 3.977 дка. Предмет на иска е само 1500/3977 части от него за които е установено че се владеят от ответницата. Като е уважил иска за целия имот съдът се е произнесъл извън заявения петитум, поради което решението в тази част е недопустимо. Това е основание да се обезсилят както първоинстанционното, така и въззивното, с което първоинстанционното е потвърдено в тази част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 117 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 96/2016 г. Ловешки окръжен съд и решение № 160 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 284/2015 г. на Тетевенски районен съд, в частта, с която С. Д. е осъдена да ревандикира от имот № 037041, в м. Гераня”, в землището на [населено място], обл. Л., [община] разликата над 1500/3977 части, предмет на иска, до 3977 кв. м., съставляващи площта на имота.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми