Решение № 41 от 29.03.2017 г. по гр. д. № 2897 / 2016 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между тях и останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни?

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА, СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2897/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

М. К. Х., М. А. Х. и И. М. Х. са подали касационна жалба с искане за отмяна на решение № 30 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на Ловешки окръжен съд.

С определение № 627 от 22.12.2016 г., постановено по делото в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решението по разрешения с него въпрос: може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между фактите, установени с тях, и установените с останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни.

Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По процесуалния въпрос, по който е допусната касационна проверка, съдът намира, че събраните по делото доказателства следва да се преценят поотделно и в съвкупност, като се установи тяхната взаимовръзка и определи правното значение на отделните факти. Когато някое/и доказателства съдът не кредитира, той следва да обоснове защо не приема за установени фактите, за които са били допуснати.

С обжалваното решение Ловешки окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното и е постановил решение по съществото на спора. Признал е за установено по отношение на касаторите, ответници по иска, М. К. Х., М. А. Х. и И. М. Х., че ищецът К. М. е собственик на поземлен имот с идентификатор 44327.502.2531 по ККР на [населено място], с площ от 506 кв. м. и построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.2531.1, със застроена площ от 60 кв. м. и двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.2531.2, застроена на площ от 36 кв. м. и ги е осъдил да му предадат владението на имота и сградите.

За да уважи иска е приел за установено от фактическа страна, че на 10.12.2009 г. ищецът К. С. като купувач, е сключил договор за покупко-продажба с В. Н. В., действал лично за себе си и като пълномощник на останалите съсобственици А. Н. и Й. Х., негови лели, и Ж. Г. Н., В. Н. В. и Г. Н. В. – негови майка, сестра и брат, на спорния имот. При сключване на договора е установено, че продавачите са придобили право на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство след смъртта на В. Н. Н., настъпила през 1974 г. Договорът за продажба е обективиран в нот. акт № 33, т. ІІІ, н. д. № 327/2009 г.

Ответниците са противопоставили възражение, че владеят имота на основание предварителен договор за покупко-продажба, сключен с Й. Х., в който е записано, че при сключването му тя е действала и като пълномощник на останалите съсобственици. Договорът е без дата. В него не е посочено дали е предадено владението на имота при сключването му. От същия се установява, че купувачът М. Х. е платил сумата от 5000 лв., която е била част от уговорената цена от 7000 лв. и се е задължил да плати остатъка до 31.12.2003 г. С гласни доказателства е установено, че Х. е заживял в имота със семейството си – М. К. Х., съпруга, и И. М. Х., син, както и че семейството му се е нанесло в имота, преди да се роди детето С. от майка Л. М., дъщеря на ответника М. Х., т. е. преди м. октомври 2003 г., което е косвено доказателство, че договорът е сключен преди тази дата. Фактът, че и към датата на предявяване на иска ответниците упражняват фактическа власт върху имота, е признат за безспорен между страните на основание чл. 175 ГПК.

Наред с възражението ответниците са предявили насрещен установителен иск за собственост на имота като са се позовали на придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По делото са конституирани като трети лица помагачи на страната на ищеца продавачите по договора, от който той черпи права: Й. В. Х., А. В. Х. и наследниците на починалия им брат Н. Х. – Ж. Н., съпруга, В. Н. В., Г. Н. В. и В. Н. В..

Въззивният съд е отхвърлил насрещния иск като неоснователен. От установения факт, че Й. Х. не е била упълномощена от останалите съсобственици на имота да ги представлява при сключване на предварителния договор, е приел, че купувачът Х. е бил държател на частите на съсобствениците, които не са участвали при сключване на договора. На тях той не е противопоставил намерението си да владее за себе си, поради което не се е осъществило придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът е формирал правните си изводи въз основа на част от доказателствения материал по делото, като не е обсъдил показанията на свидетелите В., И. и обясненията на третото лице помагач В. В.. От показанията на тези свидетелите се установява, че касаторите М. и М. Х., заедно с сина им И. са установили фактическа власт върху имота преди раждането на внучката им С.. Не е обсъдено признанието на третото лице В., че леля му е казала, че преди продажбата на имота на ищеца е била получила „ едно капаро, което го била върнала”, както и че е ходил в имота през 2009 г., във връзка с продажбата му за да си прибере черги, които леля му Б. му е била оставила и че друго не е изнасял от имота. Не е констатирано противоречието в показанията на свидетеля Ч. с обясненията на третото лице помагач В. В. относно вида на изнесения багаж от В., което сочи, че той не е живял в имота. Не е обсъдено и противоречието между показанията на свидетелите И. и Б. с тези на свидетелите на касаторите – Ф. В. и Й. И. относно това от кога ответниците живеят в имота. Не са обсъдени показанията на свидетелите Б. и Д., които заявяват, че са викани от В. за да ремонтират покрива на къщата, което е било преди седем осем години. Този период спрямо датата на депозиране на показанията – 2014 г., сочи че ремонтът може да е извършен преди касаторите да са се нанесли в имота и след като съсобственицата Й. Х. е заминала за [населено място], където се е установила да живее и е заявила пред племенника си В. В., че иска да продаде имота, тъй като поради напредване на възрастта й не може да се грижи за него.

Допуснатите процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата са довели до формиране на необосновани правни изводи, което е основание по 281, т. 3 ГПК за отмяната му.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК ще бъде постановено ново решение от касационната инстанция по съществото на спора.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продабжа на имота със съсобственицата Й. Х., която е заявила, че действа и като пълномощник на останалите съсобственици. Платили са по-голямата част от уговорената цена. С гласни доказателства е установено, че са установили владение върху имота, което не е преустановявано до предявяване на иска (показанията на свидетелите В. и И.). Показанията на свидетеля Ч. не следва да се кредитират, тъй като заявеното от него е в противоречие с това на останалите свидетели и обясненията на третото лице помагач В., както и поради роднинската му връзка с ищеца по делото.

Ответниците по иска са доказали възражението си за придобиване на имота на основание давностно владение, с ангажираните от тях писмени и гласни доказателства. С последните е установено, че са установили владение върху имота в края на 2003 г. след като са сключили предварителен договор за продажба и платили част от уговорената стойност на имота. В този смисъл са и извънпроцесуалните признания на Х., които възпроизвежда племенникът й В. В. в обясненията, които е депозирал пред съда в качеството му на трето лице помагач. Владяли са имота като свой, което намерение се предполага по аргумент от установената в закона презумпция – чл. 69 ЗС. В тежест на ищеца е оборването й, което той не е провел в съдебното производство с ангажираните доказателства. Установено е и това, че владението на ответниците е било явно, спокойно и не е смущавано от никой от останалите съсобственици на имота. Съобразявайки датата на раждане на внучката на ответниците, с която се свързва установяването на владението върху имота, придобивния давностен срок е изтекъл към 20.10.2013 г., преди предявяването на иска.

Ищецът М. е сключил договор за покупко-продажба на имота през 2009 г., но не е предприел действия за да се противопостави на осъществяваното от ответниците владение. Нотариалната покана за доброволно освобождаване на имота, която им е отправил и е връчена на ответниците на 3.04.2013 г., няма за правна последица прекъсване на давността. Тя се прекъсва само по изрично предвидените в чл. 116 т. т. а-в ЗЗД способи. Предявяването на иска е направено на 27.12.2013 г., към който момент давностния срок в полза на ответниците е бил изтекъл и те се легитимират като собственици на имота на това оригинерно придобивно основание.

Предявеният от ищеца М. иск за ревандикиране на имота като неоснователен следва да се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът ще бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за водене на делото във всички инстанции, които възлизат на 1799.13 лв.

Насрещният иск, предявен от М. К. Х., М. А. Х. като основателен и доказан следва да се уважи като се приеме за установено по отношение на К. М., че те са придобили право на собственост върху имота на основание давностно владение. Неоснователен е насрещния иск предявен от И. Х., тъй като в негова полза не е изтекъл законоустановения придобивен срок. Към 2003 г., когато е установено владението върху имота той е бил малолетен, на 13 години, и е живеел с родителите си на основание чл. 126, ал. 1 СК. До навършване на пълнолетие той не е могъл с лични действия да упражнява този придобивен способ. За периода след придобиване на дееспособност не са ангажирани доказателства за да се установи, че е влядал и за себе си, а не е бил държател на имота по силата на договор за заем за послужване, на какъвто обичайно наподобяват отношенията между родители и пълнолетните им деца, които остават да живеят при тях след навършване на пълнолетие.

Наред с това изтеклият период от време от 22.04.2008 г. (датата на която е навършил пълнолетие) до предявяване на иска, не е достатъчен за придобиване на вещни права върху имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 30 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на Ловешки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. С. М. от [населено място], [улица], че М. К. Х., М. А. Х., двамата с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес на пребиваване [населено място], [улица] са собственици в режим на СИО на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на поземлен имот с идентификатор 44327.502.2531 по КК на [населено място], с админ. адрес [улица], целия с площ от 506.00 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 44327.502.2531., на два етажа със застроена площ от 60 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.2531.2 със застроена площ от 36 кв. м.

ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. Х. за установяване по отношение на К. С. М. от [населено място], [улица], че е съсобственик на описани по-горе имот на основание давностно владение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. М. от [населено място], [улица] срещу М. К. Х., М. А. Х. и И. М. Х. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на същия имот като неоснователен.

ОСЪЖДА К. С. от [населено място], [улица] да заплати на М. К. Х., М. А. Х. двамата от [населено място], ул. [улица] сумата 1799.13 лв., представляваща разноски по делото за всички инстанции.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми