Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За прилагането на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА, ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№241 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Й. и Л. Г. Ж. срещу решение №III-135 от 02.11.10г. по гр.д.№1264/10г. на Бургаския окръжен съд.

Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, поради което неправилно е приел, че те нямат права върху спорната тоалетна.

Ответниците в производството Т. И. К., И. В. К., Г. И. Ч. и Е. Г. Ч. оспорват жалбата. Повторно повдигат въпроса за нейната допустимост, като представят данъчна оценка от 24.11.11г.

Настоящият състав счита, че след допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК няма основание за преразглеждане на въпроса за наличието на условието на чл. 280, ал. 2 ГПК, още повече, че данъчната оценка, на която се позовават ответниците, е представена едва в касационното производство, след постановяване на определението по чл. 288 ГПК.

По съществото на делото:

С определение №911 от 10.10.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК.

За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав намира следното:

С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е потвърдил решение №666 от 05.05.10г. по гр.д.№6983/09г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Й. и Л. Ж. срещу Е. Ч., Г. Ч., Т. К. и И. К. иск за установяване правото на собственост на ищците върху Ѕ ид.част от тоалетна, представляваща обща част на сградата, с площ от 3 кв.м., изградена в югозападната част на партерния етаж в жилищната сграда в [населено място], ул.“С. № 26.

Въззивният съд е приел, че по нотариални актове №31/2004г., №128/2005г. и №127/2006г., процесната тоалетна фигурира като собственост на ответниците. Възражението на ищците, че тези нотариални актове са им непротивопоставими за разликата над Ѕ ид. част от тоалетната, тъй като тя представлява обща част на сградата, въззивният съд е приел за неотносимо към правния спор, тъй като предмет на делото е установяване на собствеността на ищците, а не признаване за установено, че ответниците нямат права върху Ѕ ид. част от вещта. Ищците не са представили доказателства, че техните праводатели или те самите при условия на наследствено правоприемство са придобили собственост върху вещта. Не било установено също, че тоалетната е обща част на сградата, тъй като вещото лице не е имало задача да извършва оглед и да отговаря на въпроси, свързани с тази тоалетна.

Настоящият състав счита, че въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, която включва решения по чл. 290 ГПК – решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, II ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, II ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, I ГО и др. В тях най-общо се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

В настоящия случай въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, както и неизясняване статута на процесната тоалетна.

Нотариалните актове, на които се е позовал въззивния съд, установяват правото на собственост на ответниците върху апартамент с площ от 114,65 кв.м., находящ се на първия жилищен етаж от триетажната сграда в [населено място], [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, тоалетна на партерния етаж и избено помещение в сутерена. От това описание следва, че тоалетната не е част от жилището на ответниците, тъй като се намира на друг етаж в същата сграда и това прави вероятно твърдението на ищците, че тя е обща част на сградата. Съдът не е извършил съпоставка на тези по-нови нотариални актове с по-ранните актове за собственост на праводателите на ответниците. Ако беше сторил това, щеше да установи, че в нот.акт №80/63г., с който непрекият праводател на ответниците И. Г. Ч. е закупил две стаи, салон и черна кухня от втория /първия надпартерен/ етаж, не фигурира тоалетна. Такава тоалетна не фигурира и в нотариалния акт №113/63г., с който той продава 1/3 ид.част от имота си на своята дъщеря Т. Ч.; в нотариалния акт №17/73г. за поправка, в който е добавено, че предмет на продажбата е и 1/4 ид.част от съществуващата в мястото барака и 25/100 ид.части от общите части на сградата, както и в нот.акт №44/1975г., с който И. Г. Ч. закупува останалата част от апартамента, „целият състоящ се от четири стаи, салон, кухня, бокс и стопанска тераса“. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че в документите за собственост на праводателите на ответниците не фигурира тоалетна в партерния етаж. Ако е имал съмнение дали по архитектурен проект и по своето местоположение процесната тоалетна представлява обща част на сградата, както твърдят ищците, или е принадлежност към жилището на ответниците или към някой от магазините на партерния етаж, въззивният съд е следвало да допусне служебно експертиза за изясняване на това обстоятелство. Приетото в т.11 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС за служебното допускане на експертизи от съда се прилага и при действието на новия ГПК. Липсата на яснота по този въпрос налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №III-135 от 02.11.10г. по гр.д.№1264/10г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми