Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

След като по силата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт-отчуждителна заповед, може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура по искане на ищците, които са участвали като жалбоподатели в административните производства? Материалноправно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 ЗС относно отчуждените имоти след като към момента на подаване на исковата молба по иска за ревандикация е налице влязло в сила решение на административен съд? Заповедите по чл.95 и чл.98 З./отм./ имат ли вещноправно действие при действието на З. и към кой момент собствеността върху отчужден имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 З./отм./? Валидно ли е разпореждането с този имот при наличие на трето лице-добросъвестен владелец? При отмяна на първоинстанционно решение следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите защо не кредитира доказателства и влезли в сила съдебни решения, послужили за мотиви на отмененото решение? опустимо ли е в производство по чл.247 ГПК и произнасяне с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на основното решение и когато липсва формирана воля на съда?