Решение № 13 от 25.03.2010 г. по гр.д. № 376/2009 г.

0 Shares

Анотация

Отговор

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ, СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

Секретар:
Тодорка Кьосева

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 397 от 30.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 381 от 18.12.2008 год. по в.гр.дело № 489/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 226 от 26.06.2008 год. по гр.дело № 873/2007 год. на Хасковския районен съд и е признато за установено по отношение на касаторите, че К. Д. Г., Д. С. Г., Х. С. Д., П. А. К., Б. А. А. и Д. С. М. са собственици на поземлен имот № 7* по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на АК-София; адм.адрес: гр. Х., м.“К“, с площ 1028 кв.м., урбанизирана, ниско застрояване, стар идентификатор № 185 по плана на гр. Х. от 1988 год. С въззивното решение е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт № 2* т.II, рег. № 1* нот.дело № 149/2007 год. на нотариус Х. К. с № 0* Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове.

Ответниците по касация К. Д. Г. и Д. С. Г. са на становище, че жалбата е неоснователна.

Ответниците по касация Х. С. Д., П. А. К., Б. А. А. и Д. С. М. не са ангажирали становища.

Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че ищците/сега ответници по касация/ са наследници на починалата на 02.02.1977 год. Х. М. Г. , която с нотариален акт № 1* т.I, рег. № 7* нот.дело № 91 от 25.02.1938 год. закупила нива от девет декара в м.“Ю“, Хасковско землище. С решение № 3* от 01.04.1998 год. на ОСЗЩГ Х. е било признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М. Г. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 17 декара, находяща се в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м.“Ю“, като е посочено, че възстановяването следва да се извърши с план на новообразуваните имоти. По делото има данни за предходно решение на поземлената комисия – № 3* от 17.02.1993 год., с което по същата преписка било признато и възстановено правото на собственост върху 17 декара земеделски земи в м.“Ю“, но с план за земеразделяне. С протокол № 3* от 21.12.1994 год. обаче било отказано да се признае право на възстановяване с план за земеразделяне, като било посочено, че отказаните имоти се възстановяват по пар. 4, поз.1/л.101 от гр.дело № 873/2007 год. на ХРС/. Предмет на установителния иск за собственост е незастроен поземлен имот с идентификатор № 7* в землището на гр. Х., м.“К“ по кадастралната карта на града, с площ 1028 кв.м., със стар идентификатор № 1* Ищците/сега ответници по касация/ претендират правото на собственост на две алтернативни основания: първото от тях – земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, а второто-придобивна давност въз основа на владение, започнало от 1992 година.

Ответниците/сега касатори/ са оспорили иска, като са възразили, че не е доказана идентичност между имота, предмет на нотариален акт № 100/25.02.1938 год. и процесния имот с идентификатор № 7* каквато според тях би могла да се установи само в производство по чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ, при което имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Според ответниците/касатори/, липсата на влязъл в сила план и заповед на кмета по чл. 28 ППЗСПЗЗ и чл. 28а ППЗСПЗЗ не легитимира ищците като собственици и прави иска им преждевременно предявен. По основанието за придобиване по давност са възразили, че такава давност е изтекла, но в полза на С. В. П. и членовете на нейното семейство, въз основа на която бил издаден нотариален акт № 2* т.II, рег. № 1* нот.дело № 149 от 22.02.2007 год.

Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд приел, че е установена идентичността на имота по нотариален акт № 100/25.02.1938 год. с имот със стар идентификатор № 185 по плана на гр. Х. от 1988 год. и поземлен имот № 7* по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на ИД на АК-София. Съдът се е позовал на р.IV, т.2 от заключението на съдебно-техническата експертиза /л.68-70 от гр.дело № 873/2007 год. на ХРС/ и устните разяснения на вещото лице Е. С. в заседанието на 09.10.2007 год. /л.86-87 от делото/, съгласно което имот № 185 в м.“Ю“ попада в рамките на нивата от 9.00 декара. Вещото лице е обяснило, че с отметка от анкета е било извършено отбелязване върху протокол № 36-9/17.02.1993 год., че имот № 185 е част от 17 декара земеделски земи в м.“Ю“, заявени с пореден № 1 с вх. № 51076/19.02.1992 год. за възстановяване от наследниците на Х. Г. За да уважи иска, въззивният съд се е позовал и на решението от 24.04.1995 год. по гр.дело № 1407/1994 год. на Хасковския районен съд, с което е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е приел, че имот № 185 в кв.“К“ е идентичен с нивата по решение № 3* от 01.04.1998 год. на ОСЗГ Х. , с което е призната и възстановена собствеността. Въззивният съд уважил иска и на второто заявено основание, като приел за доказано явно, несъмнено, постоянно и необезпокоявано владение от страна на ищцата К. Д. Г. за времето от 1992 год. до 2007 год.

Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че ищците са доказали правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 7* независимо, че административната процедура за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е приключила. С решение № 3* от 01.04.1998 год. на ОСЗГ Х. /л.8 от гр.дело № 873/2007 год. на ХРС/ обаче е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Х. М. Г. в съществуващи стари реални граници върху нива от 17 декара, находяща се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ в м.“Ю“ на гр. Х., като е посочено, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Решението на ОСЗГ- Х. , издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /редакция до ДВ, бр.88 от 31.07.1998 год./ съдържа само описание на размера и местността, в която се намира нивата, а това е недостатъчно, предвид липсата на граници на имота, за индивидуализирането му като обект на правото на собственост. След като с решението на административния орган земеделската земя не е била индивидуализирана по местоположение чрез граници и съседи, не би могло да се приеме, че актът на ОСЗГ има конститутивно действие и че е настъпил ефекта на земеделската реституция. Административната процедура по възстановяване на собствеността по отношение на имота, посочен в решението не е приключила, а предмет на искова защита може да бъде само точно определена по местонахождение, граници и площ земеделска земя.

Въззивното решение не е съобразено и с чл. 13а, ал. 4, т. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно който границите на бившите имоти се установяват с изработване на помощен план въз основа на съдебно решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими доказателства по делото. Съдът неправилно се е позовал направо на решението от 24.04.1995 год. по гр.дело № 1407/1994 год. на Хасковския районен съд, с което е уважен иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Х. М. Г. за признаване спрямо Община Х. правото на възстановяване на собствеността върху конкретни земеделски имоти /между които и пл. № 185/ в кв.“К“ в подкрепа на извода, че е налице идентичност на тези имоти с нивата по решение № 3* от 01.04.1998 год. на ОСЗГ. Както се посочи, това решение служи при установяване границите на бившите имоти, което става с изработване на помощен план в случаите на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а възстановяването на правата на собствениците се извършва с влязло в сила решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

По делото не се спори /срвн.заключението на вещото лице Е. А. С. , прието на 09.10.2007 год./, че за м.“К“ е изработен помощен план, но на експерта не са били предоставени данни от Община Х. за приемането му съгласно изискванията на чл. 13а ППЗСПЗЗ. За същата местност, според експертизата, няма одобрен план на новообразуваните имоти.

При тези данни, не може да се приеме, че реституционната процедура по отношение на процесния земеделски имот /като част от нивата от 17 декара/ е приключила с влизане в сила на решението на ОСЗГ № 3* от 01.04.1998 год., за да е налице индивидуализиран по местоположение /чрез граници или съседи/ земеделски имот, който да бъде предмет на положителен установителен иск за собственост. Това налага необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача да даде заключение дали е бил приет съобразно чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ изработения помощен план за м.“К“и се прецени доколко е приключила процедурата по възстановяване на собствеността върху спорния земеделски имот. При условие, че тази процедура не е приключила окончателно, предявеният иск ще се окаже заведен преждевременно, а образуваното въз основа на него производство ще подлежи на прекратяване.

Обжалваното решение е неправилно и на още едно основание. Въззивният съд едновременно се е произнесъл по две самостоятелни придобивни основания на претендираното право на собственост върху процесния земеделски имот – а/ реституция по силата на решение № 3* от 01.04.1998 год. на ОСЗГ и б/ давностно владение за периода от 1992 год. до 05.06.2007 год. /деня на предявяване на иска/. Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.

В обобщение, налице са основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ ГПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд /чл. 293, ал. 3 ГПК/, предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 381 от 18.12.2008 год. по в.гр.дело № 489/2008 год. на Хасковския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми