Решение № 9 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1033/2011 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Може ли акт за прекратяване на трудово правоотношение да бъде издаден от упълномощено от работодателя лице?
Опорочен ли е подбор, при който не е включена работничка, която ползва отпуск по чл. 163 КТ?

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Марио Първанов, Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1033/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение № 1272/ 07.10.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№ 1033/ 2011 г. по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 110 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 172/ 2011 г., с което по предявените от Е. К. К. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 417/ 28.06.2010 г., Е. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер О.“ и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа от 2 647,20 лв.

Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправните въпроси може ли акт за прекратяване на трудово правоотношение да бъде издаден от упълномощено от работодателя лице и опорочен ли е подбор, при който не е включена работничка, която ползва отпуск по чл.163 от КТ.

По първия въпрос съдът намира, че същите нужди, които налагат извършването на волеизявление чрез представител в гражданските отношения, съществуват и при трудовите отношения. Работодателят може, по една или друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята, която е формирал като страна по трудовото правоотношение с работника. В тази случаи законът не забранява той да действа чрез доброволен представител, т.е. лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име и с последици пряко в сферата на представлявания. Като част от системата на гражданското право, трудовото право се подчинява (доколкото няма изрична отклоняваща се уредба) на общите правила за валидността на волеизявленията и начина на обективирането им, установени в общия граждански закон. В България, при липсата на граждански кодекс, общите правила за формирането и изявата на волята на частноправните субекти, се намират в ЗЗД. Там е уреден и института на представителството, който дава възможност правни действия да се извършват от трето лице (пряк представител) с настъпване на последиците от тях директно в чужда правна сфера. Доброволното представителство, което почива на волята на представлявания, е регламентирано като общ институт на гражданското право и няма правни съображения, според които той не може да има приложение в трудовото. Обстоятелството, че КТ урежда с изрична разпоредба представителството в случая на чл.192 ал.1 от КТ, не означава, че в други случаи законодателят го възприема като недопустимо. Такъв начин на тълкуване на закона няма опора в ЗНА. Поради това настоящият съдебен състав приема, че работодателят може да отправя волеизявленията си към другата страна по трудовото правоотношение чрез представител, включително изявлението за прекратяване на договорната връзка между тях. Практиката в противния смисъл този състав счита за неправилна и следва да се даде възможност за преодоляването й.

По втория въпрос съдът приема, че при извършване на подбора работодателят е длъжен да включи в кръга на съпоставяните работници всички, които изпълняват идентични с тази на съкратената длъжност трудови функции и чието трудово правоотношение е възможно да бъде прекратено. Именно поради това, съгласно установената практика, изключването от подбора на лица, които се ползват със закрила по чл.333 ал.1 – 4 от КТ, го опорочава и прави уволнението незаконно. Ако работодателят съкращава щата за длъжност, на която са наети и лица ползващи се от такава закрила, той е длъжен да включи тези лица в подбора и ако оценката за тях е по-лоша в сравнение с другите съпоставяни – да предприеме необходимите действия за преодоляване на закрилата. Едва ако тези действия са неуспешни, работодателят може законно да пристъпи към уволнение на останалите участващи в подбора лица. Когато обаче работници, наети на съкращаваната длъжност, се ползват от закрила, която не може да бъде преодоляна, работодателят не е длъжен да ги включва в подбора. Такова включване е безпредметно – дори тези лица да се окажат най-лошо оценени от всички съпоставени работници, те не могат да бъдат уволнени. Такава е закрилата по чл.333 ал.5 и 6 от КТ. Бременни или в напреднала процедура „ин витро“ работнички, както и работници, ползващи отпуск поради бременност и раждане, не могат да бъдат уволнени поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата при никакви условия. При това положение включването им в подбора е безпредметно, а извършването на подбор без тяхно участие не го опорочава.

При тези отговори на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, жалбата срещу атакуваното въззивно решение е основателна. Въззивният съд е счел извършеният от работодателя подбор за незаконосъобразен, тъй като в него не са участвали всички служители, заемащи съкращаваната длъжност при касатора, като е посочил неучастие в подбора на лице, ползващо отпуск по майчинство. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, защото ползващият отпуск по чл.163 от КТ работник не може да бъде уволнен поради съкращаване на щата, ето защо изключването му от кръга на съпоставяните при подбора работници не опорочава този подбор. В нарушение на материалния закон е и изводът на въззивния съд, че работодателят не може да делегира на други лица или органи възможността да упражняват правата му по трудовия договор. Такава забрана в КТ не е уредена, поради което волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може валидно да извърши и чрез представител.

Следователно по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 от ГПК и същото следва да бъде отменено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.

Установено е, че ищцата е работили в ответното [фирма], О. ГКПП К. А., въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 30.04.2008 г, на длъжност „касиер“. С решение по протокол № 24 от 11.06.2010 г. Управителният съвет на дружеството е одобрил промени в длъжностното щатно разписание и освобождаване на служители на банката в О. К. А. чрез съкращаване на 5 незаети щатни бройки и на 6 заети щатни бройки. Възложено е на управление „Човешки ресурси“ да извърши атестация на заемащите тази длъжност служители и да съкрати служителите с най-ниски атестационни оценки. Със заповед № ЧР-412/ 16.06.2010 г. главният изпълнителен директор на дружеството наредил да се извърши атестиране на всички служители (изброени поименно тридесет), заемащи длъжността „касиер О.“ в О. К. А. и назначил комисия, която да извърши подбор. К. е съставила доклад на 24.06.2010 г., в който е посочила атестационните оценки на двадесет и девет служители, а за един служител (Х. Т.) е удостоверено, че е в отпуск по майчинство. Предложени са за съкращаване шест служители с най-ниски оценки, между които и ищцата. На 30.06.2010 г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, на същата дата й е връчена и заповед, в която е посочено, че трудовото й правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата, считано от 01.07.2010 г. Предизвестието и заповедта са подписани от Г. Горгоров като пълномощник на работодателя. Представителната власт на Г. Горгоров се установява от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 02.06.2008 г., с което той е овластен от двама изпълнителни директори на [фирма] да подписва самостоятелно актове за прекратяване на трудови договори със служители на дружеството.

Уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона. Ищцата го оспорва на три основания: няма извършено съкращаване на щата; не е извършен подбор съгласно изискванията на закона; изявлението за уволнение не е направено от работодателя. Доводите й са неоснователни. Реалното съкращаване на щата на заемащите длъжността „касиер“ в О. К. А. е установено както от представения (и неоспорен) препис от протокол за проведено заседание на УС на [фирма], така и от приложените старо и ново длъжностно разписание на [фирма] – клонова мрежа (също неоспорени). Извършването на подбор също е установено, както от представения доклад на назначената специално за целта комисия, така и от приложените атестационни карти на всички служители. Съдът констатира, че подборът е осъществен по законовите критерии, че ищцата е оценена по-ниско от останалите съпоставени работници и че няма данни оценката й обективно да не съответства на нейните качества. Така че този подбор съответства на изискванията на закона. Не го опорочава фактът, че при извършването му е изключена заемащата съкращаваната длъжност Х. Т.. Към момента на извършване на подбора тя е била в отпуск по чл.163 от КТ, ползвала се е с непреодолима закрила по чл.333 ал.1 т.6 от КТ и не е било възможно да бъде уволнена поради съкращаване на щата. При това положение изключването й от подбора не влияе на законосъобразността му. А що се касае до доводите, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение е издаден не от работодателя, а от негов доброволен представител, това не се отразява на законността на уволнението. Волеизявленията на работодателя, включително тези за прекратяване на правната обвързаност между него и работника, могат да бъдат извършвани от представител. След като работодателят е издал пълномощно за осъществяване на това право (или е потвърдил действията, извършени от негово име без представителна власт), уволнението не може да бъде оспорвано под претекст, че изявлението не е направено лично от работодателя.

Следователно никое от основанията за незаконност на уволнението, изложени в исковата молба, не е налице. Исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Хасковски окръжен съд № 110 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 172/ 2011 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 417/ 28.06.2010 г., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер О.“ и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 647,20 лв.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми