Решение № 9 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1033/2011 г.

    Анотация

    Въпрос
    Може ли акт за прекратяване на трудово правоотношение да бъде издаден от упълномощено от работодателя лице?
    Опорочен ли е подбор, при който не е включена работничка, която ползва отпуск по чл. 163 КТ?


    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Борислав Белазелков

    ЧЛЕНОВЕ:
    Марио Първанов, Борис Илиев

    при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1033/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.290 от ГПК.

    С определение № 1272/ 07.10.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.№ 1033/ 2011 г. по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 110 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 172/ 2011 г., с което по предявените от Е. К. К. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 417/ 28.06.2010 г., Е. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер О." и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа от 2 647,20 лв.

    Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправните въпроси може ли акт за прекратяване на трудово правоотношение да бъде издаден от упълномощено от работодателя лице и опорочен ли е подбор, при който не е включена работничка, която ползва отпуск по чл.163 от КТ.

    По първия въпрос съдът намира, че същите нужди, които налагат извършването на волеизявление чрез представител в гражданските отношения, съществуват и при трудовите отношения. Работодателят може, по една или друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята, която е формирал като страна по трудовото правоотношение с работника. В тази случаи законът не забранява той да действа чрез доброволен представител, т.е. лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име и с последици пряко в сферата на представлявания. Като част от системата на гражданското право, трудовото право се подчинява (доколкото няма изрична отклоняваща се уредба) на общите правила за валидността на волеизявленията и начина на обективирането им, установени в общия граждански закон. В България, при липсата на граждански кодекс, общите правила за формирането и изявата на волята на частноправните субекти, се намират в ЗЗД. Там е уреден и института на представителството, който дава възможност правни действия да се извършват от трето лице (пряк представител) с настъпване на последиците от тях директно в чужда правна сфера. Доброволното представителство, което почива на волята на представлявания, е регламентирано като общ институт на гражданското право и няма правни съображения, според които той не може да има приложение в трудовото. Обстоятелството, че КТ урежда с изрична разпоредба представителството в случая на чл.192 ал.1 от КТ, не означава, че в други случаи законодателят го възприема като недопустимо. Такъв начин на тълкуване на закона няма опора в ЗНА. Поради това настоящият съдебен състав приема, че работодателят може да отправя волеизявленията си към другата страна по трудовото правоотношение чрез представител, включително изявлението за прекратяване на договорната връзка между тях. Практиката в противния смисъл този състав счита за неправилна и следва да се даде възможност за преодоляването й.

    По втория въпрос съдът приема, че при извършване на подбора работодателят е длъжен да включи в кръга на съпоставяните работници всички, които изпълняват идентични с тази на съкратената длъжност трудови функции и чието трудово правоотношение е възможно да бъде прекратено. Именно поради това, съгласно установената практика, изключването от подбора на лица, които се ползват със закрила по чл.333 ал.1 - 4 от КТ, го опорочава и прави уволнението незаконно. Ако работодателят съкращава щата за длъжност, на която са наети и лица ползващи се от такава закрила, той е длъжен да включи тези лица в подбора и ако оценката за тях е по-лоша в сравнение с другите съпоставяни - да предприеме необходимите действия за преодоляване на закрилата. Едва ако тези действия са неуспешни, работодателят може законно да пристъпи към уволнение на останалите участващи в подбора лица. Когато обаче работници, наети на съкращаваната длъжност, се ползват от закрила, която не може да бъде преодоляна, работодателят не е длъжен да ги включва в подбора. Такова включване е безпредметно - дори тези лица да се окажат най-лошо оценени от всички съпоставени работници, те не могат да бъдат уволнени. Такава е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове