Решение № 7 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 6353/2013 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
Имотът, предмет на иска по чл. 38а ЗЖСК, според заявеното от ответницата възражение и представения нотариален акт, за посочената в последния част има характер на съпружеска имуществена общност. Спорното правоотношение е от такова естество, че решението на съда трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 216, ал. 2 ГПК. Молбата по чл. 304 ГПК, подадена от неучаствалия в делото съпруг на ответницата, е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:
Добрила Василева

Членове:
Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 6353/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 304 ГПК, образувано по молба на Д. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 424/10 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 964/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. Молителят твърди, че не е бил конституиран като страна и е бил лишен да участва по делото, решението по което има сила спрямо него в качеството му на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като е съпруг на ответницата и по време на брака му с нея е изтекла придобивната давност по отношение на спорния имот.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

С определение № 289 от 12.11.2013 г. настоящият състав на ВКС, I-во г. о., е приел молбата за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК и е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК -подадена е на 22.07.2011 г. преди изтичане на три месеца от влизане в сила на 13.07.2011 г. на решението, чиято отмяна се иска.

С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, в производство по чл. 290 ГПК е уважен иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, като П. Т. М. е осъдена да предаде на К. Г. А. фактическата власт върху апартамент № 125 , находящ се в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес]. Прието е, че ищецът е член-кооператор на Ж. «Български художник» и на него по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК е разпределено жилище № 125, а ответницата няма това качество. Противопоставените от нея права върху жилището произтичат от договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт, сключен между нея като купувач и фирма [фирма] като продавач, по силата на който продавачът се задължил да изгради и продаде на ответницата апартамента, като след завършване на строителството и приемане на сградата с акт образец № 16, я снабди с нотариален акт за собственост. Този договор няма вещнопрехвърлително действие, а доколкото не е установено продавачът да е придобил вещни права върху жилището по приращение като съсобственик на терена, върху който е построена сградата, или на друго основание, то владението, което ответницата упражнява, е без основание. По тези съображения искът е уважен.

Молителят не е бил конституиран като страна по делото. Следователно е трето лице и като такъв може да иска отмяна съгласно чл. 304 ГПК, ако спрямо него решението има сила при условията на чл. 216, ал. 2 ГПК и го обвързва – когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона то трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.

Съдебната практика приема, че ответникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на Ж., противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност /р. № 71/17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., по чл. 290 ГПК/. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик /р. № 213 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 501/2010 г. на ВКС, I-во г.о., по чл. 290 ГПК; р. № 702 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 676/2009 г. на ВКС, II-ро г. о./. Когато се твърди, че поддържаното от ответника основание се е осъществило по време на брака, решението по чл. 38а ЗЖСК ще обвърже и неучаствалия по делото съпруг на ответника, в качеството му на необходим другар.

Молителят Д. М. е в брак с ответницата П. М. от 11.06.1983 г., видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак от с. д. на Б. РНС [населено място].

Във въззивното производство, което се е развило по реда на ГПК /отм./, ответницата по иска по чл. 38а ЗЖСК е представила н. а. № 154 от 22.12.2008 г., с който Д. М. е признат за собственик на основание давност на 8 500/20 595 ид. ч. от апартамент № 125. Ищецът е оспорил констатацията на нотариуса по съображения, че имотът не е владян 10 години, тъй като не е имало годен за владение обект. Следователно, макар и непрецизно въведено, възражението е било възприето от ищеца именно като такова за придобиване на имота по давност от ответницата, по време на брака й с Д. М. – титуляр по акта за собственост. То, обаче, не е обсъдено във въззивното решение, както и в решението на ВКС, предмет на молбата за отмяна.

Имотът, предмет на иска по чл. 38а ЗЖСК, според заявеното от ответницата възражение и представения нотариален акт, за посочената в последния част има характер на съпружеска имуществена общност. Спорното правоотношение е от такова естество, че решението на съда трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 216, ал. 2 ГПК. Молбата по чл. 304 ГПК, подадена от неучаствалия в делото съпруг на ответницата, е основателна и следва да бъде уважена. Влязлото в сила решение, както и определение № 189/25.07.2013 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, следва да се отменят, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който, след съответни указания до ищеца за предявяване на иска и срещу съпруга на ответницата, и при изпълнението им, да конституира същия като главна страна – ответник по делото, и да разгледа спора и с негово участие.

Постъпила е молба за отмяна на същото влязло в сила решение и от ответницата по иска П. Т. М., която поддържа основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя н. а. № 115/26.08.2010 г., с който по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК ищецът е признат за собственик на спорния по делото апартамент. Молителката твърди, че узнала за документа на 13.09.2013 г. На тази дата получила препис от разпореждане № 15212/14.08.2013 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на Софийския градски съд, към което бил приложен отговор на искова молба от ответника по това дело Ж. «Български художник». Твърди, че ищецът не е бил активно легитимиран да води иска по чл. 38а ЗЖСК по причина, че като собственик на имота не е разполагал с този специален владелчески иск.

Ищецът счита молбата за отмяна за просрочена, а по същество – за неоснователна.

Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В разглеждания случай новото доказателство е нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по реда на ЗЖСК. Д. за просрочие е мотивиран с обстоятелството, че нотариалният акт е вписан в имотния регистър, който е публичен и всеки може да го провери и да се снабди с препис от документа за собственост.

Според настоящия състав на ВКС, I-во г. о., въпреки посочения характер на имотния регистър и принципната възможност заинтересованата страна да узнае за наличието на вписан в него документ на датата на вписването, срокът за подаване на молба за отмяна следва да тече от деня, когато документът е станал известен на страната, според изричното предвиждане на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая молителката твърди, че новото писмено доказателство й е станало известно на 13.09.2013 г. и в подкрепа представя копие от съобщение по гр. д. № 6126/2013 г. на Софийския градски съд. Молбата за отмяна е подадена на 05.12.2013 г. и е в законоустановения тримесечен срок, поради което възражението за просрочие е неоснователно. Извод в обратния смисъл не може да се направи от представеното в съдебното заседание копие от жалба от 19.11.2012 г, подадена от Д. М. срещу определение по ч. гр. д. № 12381/2012 г. на Софийския градски съд – в него не се съдържат данни молителката да е узнала за новото писмено доказателство на по-ранна дата.

По същество молбата за отмяна е основателна. Новото писмено доказателство следва да бъде преценено при разрешаване на въпроса за правния способ, чрез който член-кооператорът, снабдил се нотариален акт за собственост по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, може да защити правата си, произтичащи от членственото правоотношение. Съобразно приетото по молбата по чл. 304 ГПК, след отмяната на влезлите в сила решение и определение по чл. 248 ГПК, делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да приеме н. а. № 115 от 26.08.2010 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влезлите в сила решение № 424/10 от 13.07.2011 г. и определение № 189 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 964/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по предявяване на иска и срещу Д. А. М. и по приемане на н. а. № 115 от 26.08.2010 г.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми