Решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
При предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД необходимо ли е вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо и има ли увреждане интересите на кредитора при сключена възмездна сделка с трето лице?

Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ:
Жива Декова, Олга Керелска

при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 551/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. срещу решение № 423/18.01.2010 г., постановено по гр. д. № 626/2009 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 104/6.07.2009 г. по гр. д. № 326/2007 г. на Районен съд-Харманли и е отхвърлен предявения от П. Д. Д. против Д. П. Г., В. Б. Г. и Б. В. Б. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

С определение № 515/19.05.2010 г. по гр. д. № 551/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправни въпроси, а именно: При предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД необходимо ли е вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо и има ли увреждане интересите на кредитора при сключена възмездна сделка с трето лице. Съдебният състав на Върховния касационен съд е преценил, че повдигнатите с изложените правни въпроси са от значение за изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., на ВКС, III г. о.

Отговор на поставените въпроси:

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. Това разрешение произтича от целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за препятстване недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска /Р. № 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., ВКС, III г. о./.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 27.10.1991 г. за прехвърляне на право на собственост срещу поето задължение за гледане и издръжка с нотариален акт № 497, том I, дело № 1029/1991 г. П. Д. Д. и Р. Х. Д. валидно са прехвърлили на Д. П. Г., по време на брака й[населено място] Г., апартамент в[населено място], като прехвърлителите са запазили правото си на ползване върху апартамента. Приобретателите са продали жилището на техния син Б. В. Б. с нотариален акт № 68/2.08.2006 г. На 3.08.2006 г. П. Д. Д. е вписал искова молба против Д. П. Г. за разваляне на сключения алеаторен договор. С влязло в сила на 25.03.2008 г. решение по гр. д. № 243/2006 г. на Районен съд-Харманли искът е отхвърлен, като недоказан.

Въззивният съд е отхвърлил и предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че със сила на пресъдено нещо на ищеца е отречено качеството кредитор по изискуемо вземане, а успешното провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД предполага вземането да е ликвидно и изскуемо. Сключената между ответниците разпоредителна сделка не уврежда интересите на ищеца, тъй като не намалява възможностите на приобретателите да полагат грижи и да дават издръжка, а ищецът има и запазено право на ползване, което би могъл да реализира. Исковата молба на ищеца за разваляне на договора за гледане и издръжка е била вписана след извършената покупко-продажба между ответниците от 2.08.2006 г., поради което тази сделка не може да му се противопостави.

Касационната жалба е основателна.

Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

На основание чл. 293, ал. 2 ГПК неправилното решение следва да се отмени и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като уважи предявения иск, който е основателен и доказан.

Налице са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Сключеният с нотариален акт № 497 по нот. д. № 1029/1994 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на приобретателя по договора да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите, като им осигури спокоен и пълноценен живот, храна, грижи и лекарства при болест, старост и немощ е типичен договор, с който са поети неопределени по обем и време на изпълнение непарични задължения. Няма спор в теорията и практиката, че алеаторният договор е възмезден. Със сключването на алеаторния договор възникват задължения за цялостна издръжка и гледане за приобретателя на имота по отношение на прехвърлителя и задължение за прехвърляне на правото на собственост върху имота за прехвърлителя в полза на приобретателя. Така от момента на сключването на договора прехвърлителят придобива качеството на кредитор по изискуемо вземане по отношение на приобретателя, а приобретателят придобива качеството на длъжник по договора и дължащ съответното непарично вземане по отношение на прехвърлителя. Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно да е увреден кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена възможността на кредитора за удовлетворяване от имуществото на длъжника.

Независимо от цената на извършената между ответниците покупко-продажба и дали същата е заплатена изцяло или отчасти с факта на извършване на сделката първият ответник /длъжник по алеаторния договор/ е намалил своето имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори в случай на предприемане от него разваляне на алеаторния договор чрез иска по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, при което ответникът не би могъл да върне точно прехвърления имот. Безспорно е, че купувачът по атакуваната сделка е син на първите двама ответници и с оглед презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД неговата недобросъвестност като трето лице, придобило права по сделката се предполага, тъй като е низходящ на длъжника. При доказателствена тежест на ответниците законовата презумпция в случая не е оборена.

По изложените съображения искът следва да се уважи, като ответниците се осъдят да заплатят на ищеца направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 348.00 лв., поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Окръжен съд-Хасково № 423/18.01.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо П. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от[населено място] договор за покупко- продажба, сключен на 2.08.2006 г. с нотариален акт № 68, т. IХ, рег. № 9087, дело № 1445/2006 г. на нотариус М. Д., район РС-Харманли, по силата на който Д. П. Г. ЕГН [ЕГН] и В. Б. Г. ЕГН [ЕГН] са продали на Б. В. Б. ЕГН [ЕГН] и тримата от[населено място] следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.121.1.4, находящ се в[населено място], [община], област Х. по КК, одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на изпълнителния директор на АК-С., с площ от 89 кв. м., трайно предназначение- жилище, апартамент, ведно с избено помещение № 21 от 12 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с административен адрес: област Х., [община],[населено място], ул. „ Б.“, бл. 113, вх Б, ет. 1,, ап. 4, при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор 77181.11.121.1.3 и 77181.11.121.1.5; над обекта- 77181.11.121.1.10, за сумата 21 000.00 лв., по предявен от П. Д. Д. срещу Д. П. Г., В. Б. Г. и Б. В. Б., тримата от[населено място] с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д. П. Г., В. Б. Г. и Б. Б. Г. да заплатят на П. Д. Д. направените по делото разноски по делото в размер на сумата 348.00 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми