Решение № 3 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г.

Анотация

Въпрос
Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 783 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

А. Д. Н. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение oт. 18.07.2011 година по гр. възз.д.Nо 4588/2009 год. на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на правната квалификация на заявения иск по делото и на приложимите материално-правни норми , основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по изведения процесуално-правен въпрос съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Н. при Президента на Република България, с който обстойно се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и несъстоятелност на доводите на касатора.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение , Софийският градски съд , в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК и сл. е потвърдил решението на първата инстанция , с което са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД да за сумата от 24 000 лв.

За да отхвърли иска за собственост , както и този за заплащане на обезщетение, решаващият съд е приел, че искът на А. Н. е неоснователен поради недоказано правно основание на претендираното право на собственост респ. поради незаконосъобразност на Заповед Nо РД- 43-159/ 03.06.1999 година за възстановяване на собственост. В рамките на проведения косвен съдебен контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт за реституция , е прието, че отмяната на отчуждаването на процесния недвижим имот не е могла да бъде осъществена на основание чл. 2 ЗВСНОИ ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони . Прието е , че след като ищецът не е доказал титула си за собственост на процесния недвижим имот, същият не е материално легитимиран по заявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

В рамките на правомощията на касационния съд по процесуално-правния въпрос , обусловил допускане на касационното обжалване, следва да бъде даден отговор в смисъл :

Изменението на иска ‘ като процесуално действие на страната ищец и на съда , следва да се разбира като предприета от ищеца и допусната от съда промяна на предмета на спора или на страните по висящ исков процес, като извършените до този момент процесуални действия запазват силата си и важат от отношение на новия предмет или новата страна. Изменението на иска засяга промяна на основанието/ фактическите и правни твърдения за правото/ , или на петитума, или на страните. То може да се изразява в намаление на искането, увеличение на искането, предявяване на допълнително искане / петитум/, обективно или субективно съединяване на искове чрез добавянето на нов петитум или страна , промяна на страните чрез заместване. Въпросът допуснато ли е от съда надлежно изменение на иска засяга проблема за правилната квалификация на иска и материално -легитимираните страни по спора. Промяната на правната квалификация от страна на ищец, с което същият обосновава иска си , не е промяна на основанието и не е изменение на иска. Уточнението на фактите/ като основание/, без да се изменят а само изясняват от гл.т. на допълнителни параметри като време , място и др., не е изменение на основанието на заявения иск

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове