Решение № 1 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 550/2011 г.

Анотация

Въпрос
Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?


Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 550 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Й. С. К., И. С. К. и А. С. К. първите двата от [населено място] , а трeтият от [населено място] чрез адв.К.К.-САК и адв.С.Ц. -САК обжалват общо и поотделно и искат да се отмени въззивно Решение от 30.07.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 11762/2009 година Софийския градски съд, в частта по извършване делбата на следния недвижим имот- ДВОРНО МЯСТО от 1040 кв.м.,съставляващо парцел * в кв. 10 м. „Д.- К. 1 ч.", ул."*-та" Nо * , заедно с построената в мястото къща , чрез присъждане на стойностния еквивалент на дяловете на съсобствениците, при зачитане на разпоредителна сделка на имота и правата на трети лица, извършена преди постановяване на решението за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288 ал.2 ГПК / отм., редакция преди ДВ.бр.124/1997 година / в полза на С. И. К..

С тази касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, респ. за неправилност поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон, както и на принципа reformatio in peius- основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.

В. И. К., С. К. и И./ Г./ П., чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. - САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 30.07.2010 година по гр.д. Nо 11762/2009 година на Софийския градски съд , в частта , с която не е присъдена законната лихва по отношение на присъдените в тяхна полза суми за стойностно уравнение на дяловете им от разпоредения недвижим имот, както и искат да се отмени Решение от 1.12.2010 година за допълване на Решение от 30.07.2010 година по гр.д. Nо 11762/2009 година на СГС, с което молбата по чл. 193 ГПК / отм./ е оставена без уважение от отношение на искането им за присъждане на законната лихва върху присъдените суми с първоначалното решение.

Касаторите поддържат доводи решението, в обжалваната част е неправилно, тъй като в делбата служебно се присъждат законните лихви по отношение на сумите за уравнение на дяловете-основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на В. И. К., С. К. и И./ Г./ П., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. - САК, с който отговор се оспорва основателността на доводите за отмяна на обжалваното решение на останалите касатори.

Останалите страни не са подали отговор на касационните жалби.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса може ли да се влоши положението на жалбоподател от въззивния съд, въпреки забрана на чл. 208 ал.2 ГПК / отм./ ,когато решението не е нито нищожно, нито недопустимо, като се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, които въпроси са разрешени , както и този за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и /или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника в противоречие с ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС , и съответно посочените решения на съдилищата .

Касационното допуснато е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ПП ВС 4-64 т. 11 и ТР 34/71 година на ОСГК на ВС както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите на каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден ,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове