Решение № 252/2012 от 07.01.2013 г. по гр. д. № 493/2012 г.

Анотация

Въпрос
Относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства. Относно приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 493 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С. Н. З. от [населено място] чрез адв. В. С. - АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 19 от 20.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 563/ 2011 год. на АС-Варна.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и по приложение на материален закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че въззивният съд е разместил доказателствената тежест при преценката на установените правно-релевантните за спора факти, не е ценил правилно ангажираните доказателства, че именно С. З. е собственик на таванския етаж.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за приложение на чл. 154 ГПК относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства , произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на Решение Nо 261 от 31.03.2010 година по гр.д. Nо 5305/2008 година на ВКС-III отд., постановено по чл. 290 ГПК, и Решение Nо 123 от 13.01.2009 година по гр.д. Nо 4812/2007 год. на ВКС-IV г.о. , и по въпроса за приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.

В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна-Й. Н. Б., не се взима становище и в хода на съдебното разглеждане на делото.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение , въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 958 от 15.07.2011 година по гр.д. Nо 391/2011 година на ОС-Варна и е постановено ново, с което С. Н. З. е осъдена да предаде на Й. Н. Б. владението върху ½ идеална част от тавански помещения, намиращи се в жилищната сграда , с адрес [населено място] [улица]Nо 13, изградена в дворно място цялото от 316 кв.м. , съставляващо ПИ Nо *, попадащ в VII микрорайон на [населено място] , на основание чл. 108 ЗС.

За да постанови решението си , решаващият съд е приел, че страните по делото, като етажни собственици в процесната сграда притежават и съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Прието е , че преди извършеното преустройство на таванския етаж от 2005 г. , подпокривното пространство не е със статут на самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не е включено като такова в предметния обхват на сделките, по силата на които всяка една от страните е придобила собствеността на самостоятелен жилищен обект в сградата. След като подпокривното пространство има характер на обща по естеството си част на сградата и всеки етажен собственик притежава от общите части съответна на притежавания обект част , макар и това да не е упоменато в акта на придобивната сделка, въззивният съд е направил крайния извод , че ищецът Й. Б. е собственик на ½ идеална част от таванските помещения , като легитимиращия го титул за собственост е НА за дарение на първи жилищен етаж Nо */2005 година.

Решението на въззивния съд е необосновано, постановено при неточен и незадълбочен анализ на фактите по делото, неправилно разпределена доказателствена тежест.

Изводът на въззивния съд , че е налице етажна собственост е безспорен като факт към датата на разглеждане на делото , но обстоятелството , че е налице етажна собственост между страните по настоящия спор от

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове